Определение № 75 от 23.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 808/2008 г.

Подадени са молби от “С” Е., гр. С. и „Е” А., гр. С. за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 100 от 15.06.2009 г. в частта относно разноските. „Е” А. /касатор/ моли за присъждане на разноски по компенсация за иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, осъдителното решение по който е влязло в сила в резултат от уважаването на касационната жалба, а „С” Е. /ответник по касация/ - моли за присъждане на разноски в размер на сумата 2 100 лв. - адвокатски хонорар за разглеждане на делото във всички инстанции, съобразно приложен списък по чл. 80, ал. 1 ГПК. Ответникът по касация - „К” Е. /в несъстоятелност/ - не заявява становище по подадените молби. Съдът, като взе предвид изложеното в молбите и данните по делото, приема следното: И двете молби са процесуално допустими като подадени в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, но са неоснователни. В постановеното по делото решение съдът се е произнесъл по искането и на двете дружества за присъждане на разноски, като е преценил, че такива не следва да бъдат присъдени, независимо от изхода на настоящото дело: по отношение на касатора /ищец/ „Е” А. разноски за иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ не се дължат, предвид обстоятелството, че ответникът не е предизвикал спора и е признал същия още в първото по делото заседание, а по отношение на ответника „С” Е. - предвид липсата на данни за действително заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Изводът на съда е съобразен изцяло с представените доказателства, поради което липсва основание за промяна на същия. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение