Определение № 408 от 11.06.2014 г. на ВКС по д. № 2843/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. срещу въззивното разпореждане на съдията - докладчик по ч.гр.д. №3512/13 г. на Апелативен съд С./АС/ от 23.10.13 г., с което е върната като недопустима частната касационна жалба на М. Д. срещу постановеното по делото на осн. чл.122 от ГПК определение от 26.09.13 г.. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно разпореждане и е допустима, но неоснователна. Определението на апелативния съд, с което се решава спор за подсъдност по чл.122 ГПК, не подлежи на касационно обжалване, според трайната практика на ВКС, цитирана в обжалваното разпореждане. Наведените основания за отвод на поименно посочен съдия от АС – Св. М., са неотносими към обжалваното разпореждане, постановено от друг съдия в същия съд – В. А.. Според т.10 от ТР №1/9.12.13 г. на ОСГТК „ Разпорежданията, с които въззивният съд връща касационната жалба на някое от основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК или частната касационна жалба на някое от основанията по чл. 262, ал. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 ГПК, следва да бъдат постановявани еднолично”. Обжалваното разпореждане е валиден, допустим и правилен съдебен акт и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето г.о.