Определение № 1319 от 17.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4031/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С решение № 58 от 30.01.2026 г., постановено по настоящото дело е оставена без уважение молба вх. № 293912/05.09.2025 г. на „СВЕТ-1878“ ЕООД и „БУЛ-ЖСК“ ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адвокат П. П., за отмяна на влязло в сила решение № 12358 от 24.06.2025 г. по гр. д. № 16367 по описа за 2024 г. на Софийския районен съд, като молителите са осъдени да заплатят на ответницата по молбата за отмяна М. П. Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 511.29 евро (равностойност на заплатените 1000 лв.). С молба вх. № 2370 от 5.02.2026 г. СВЕТ-1878“ ЕООД и „БУЛ-ЖСК“ ЕООД чрез адвокат П. П. са поискали да се измени постановеното решение в частта за разноските, тъй като не е обсъдено заявеното в съдебно заседание възражение за претендираните от М. Д. разноски за адвокатско възнаграждение, както и че присъждането в евро, без изрично произнасяне относно курса и момента на превалутиране, създава неяснота и изпълнителна неизпълнимост. М. П. Д., в писмен отговор подаден чрез адвокат О. Д., счита молбата по чл. 248 ГПК за неоснователна. Искането по чл. 248 ПК е процесуално допустимо и разгледано по същество е неоснователно по следните съображения. Молителите са заплатили по 500 лв. (общо 1000 лв.) на адвокат П. за подаване на молбата за отмяна, в която е обосновано основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и защита в съдебното производство пред ВКС. Ответницата по молбата също е заплатила 1000 лв. на упълномощения адвокат Д., който е изготвил писмен отговор, явил се е в открито съдебно заседание и е аргументирал защитната теза в хода на устните състезания и чрез изготвени писмени бележки. Фактическата и права сложност на спора е средна за подобен вид дела. Сходна по обем е и работата, извършена от адвокатите на страните за защита в процеса, като всеки от адвокатите е оценил труда си на 1000 лв. При тези данни не може да се приеме, че заплатеното от М. Д. адвокатско възнаграждение е прекомерно. Правно необоснован е довода, че не ясен курса и момента на превалутиране при присъждане на разноските, което създава неяснота и неизпълнимост на задължението. Начина на превалутиране е нормативно разписан със Закона за въвеждане на еврото н Република България (ДВ бл. 70 от 20.08.2025 г.; датата на въвеждане на еврото (1.01.2026 г.) е определена в Решение на Съвета относно приемането на еврото в България, прието от Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси на 8.07.2025 г., а официалния валутен курс е фиксиран на 1.95583 лева за едно евро в Регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) 2866/98 относно обемния курс към еврото за България. Нормативната уредба обвързва с приложението всяка държавна институция и всеки правен субект, поради което изпълнението на нормативно задължение за присъждане след 1.01.2026 г. на вземане в евро, не може да доведе до неяснота или до неизпълнимост на задължението, което се потвърждава и от представеното на 11.02.2026 г. доказателство за доброволно изпълнение на задължението от „БУЛ-ЖСК“ ЕООД. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение