Определение № 118 от 09.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 599/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. В. С. против определение № 550/25.09.2017 г. по ч.т.д.№ 492/2017 г. на Варненски апелативен съд,в частта му с която е прекратено производството по частната жалба на същата страна срещу определение № 2065/03.07.2017 г. по т.д.№1385/2013 г. на Окръжен съд – Варна, за оставяне без уважение исканията на Й. С. да й бъдат предоставени оригинал на банков документ, с който е наредено плащане през м.април 2015 г., заверено от обслужващата банка банково извлечение за движение по сметка за месец април 2015 г на [фирма] / в несъстоятелност /, заверено от обслужващата банка банково извлечение за движение по сметка за м. април 2015 г. на [фирма] / в несъстоятелност /. Жалбоподателката - придобила чрез търг с явно наддаване вземане на [фирма] / в несъстоятелност /, в производството по несъстоятелност на същото дружество, към [фирма] / в несъстоятелност / - предвид правен интерес от защита на така придобитото вземане, във възложения му размер, с оглед противопоставено й частично погашение на същото, предходно на придобиването му от Й. С., излага доводи за необходимост от снабдяване с доказателства относно действителното извършване на това частично погашение / въз основа на одобрена и изпълнена сметка за разпределение в производството по несъстоятелност на [фирма] /. Позовава се на аналогични на правата на цесионера по чл. 99 ал.3 ЗЗД права. [фирма] / в несъстоятелност / чрез синдика С. М. - оспорва частната жалба като недопустима, в евентуалност – като неоснователна, вкл. на основание чл.613а ал.3 вр. с ал.1 ТЗ. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ, съдебен акт. Съдът по несъстоятелността е оставил без уважение искането на Й. С., за предоставяне на конкретни документи, считани от същата за относими, досежно преценка наличието на частично погасяване на придобитото от същата, в производството по несъстоятелност на [фирма]/ вземане на същото дружество към [фирма] / в несъстоятелност /, въз основа на търг с явно наддаване, по реда на чл. 717 з вр. с чл.717 ж. ТЗ, което погашение й противопоставя синдика на [фирма] / в несъстоятелност /. Апелативен съд -Варна е счел частната жалба срещу това определение недопустима и прекратил производството по същата, на основание чл.613а ал.3 вр. с ал.1 ГПК. Частната жалба е неоснователна. Чл.613а ал.3 ТЗ императивно определя едноинстанционен контрол на актовете на съда по несъстоятелност – пред апелативен съд, извън тези, които подлежат на обжалване по чл.613а ал.1 и ал.2 ТЗ. Съдебната практика е непротиворечива, че определенията на съда по несъстоятелността трябва да попадат в кръга на тези, посочени в чл.274 ал. 1 ГПК, за да подлежат на обжалване в хипотезата на чл.613а ал.3 ТЗ пред апелативен съд, т.е. определението на окръжния съд в производството по несъстоятелност следва да бъде или преграждащо за развитието на производството по несъстоятелност или изрично законът да сочи неговата обжалваемост. Тук атакуваното определение на съда по несъстоятелността не е преграждащо за развитието на производството по несъстоятелност на [фирма] / в несъстоятелност /, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в ТЗ.Поради това правилно Апелативен съд Варна е счел частната жалба за недопустима.