Определение № 105 от 21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2197/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от М. В. М. частна жалба срещу определение № 75/09.01.2019 г. по ч. гр. д. № 1207/2019 г. на Върховния касационен съд, ІI г.о. в частта, с която са оставени без разглеждане частни жалби с вх. № № 606 и 607 от 18.02.2019 г. на същия жалбоподател, против определение № 200 от 29.10.2018 г. по ч. гр. д. № 296/2018 г. на Видинския окръжен съд. С последното въззивният съд е отменил първоинстанционното определение, с което производството по гр.д. № 1946/2016 г. на Видинския районен съд по допускане на съдебна делба, е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и вместо това е оставил без уважение молбата на настоящия жалбоподател за спиране на делбеното производство до решаване на друго дело. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата А. М. К. и Н. Л. К. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, I г.о., при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване, по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения. За да остави без разглеждане като недопустими частните жалби на М. срещу въззивното определение № 200 от 29.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 296/2018 г., с което е отменено първоинстанционното определение за спиране на делбеното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до решаване на друго дело, предходният състав на ВКС е приел, че това определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията съдебни актове, които подлежат на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Изложени са съображения, че с него не е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, за да е налице хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, а напротив – с него е отменено определението за спиране на производството и е отхвърлена молбата за спиране, т. е. определението не е преграждащо развитието на делото. Посочено е, че не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не е дадено разрешение по същество на друго производство или да е преградено неговото развитие. Констатирано е също така, че подадени предходни частни жалба на М. В. М. срещу това определение, са върнати с определение на въззивния съд от 29.01.2019 г., което е съобщено на жалбоподателя на 06.02.2019 г., поради което липсва процесуална възможност за повторно обжалване на въззивното определение от 29.10.20018 г. Така изложените в обжалваното определение съображения следва да бъдат споделени изцяло. Изводът за процесуалната недопустимост на частните жалби е в съответствие с процесуалния закон. Съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат две групи определения: въззивни определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. С обжалваното въззивно определение, както правилно е констатирал предходният състав на ВКС, не се препятства по - нататъшното развитие на делото, нито се дава разрешение по същество на друго самостоятелно съдебно производство, различно от исковото или се прекратява такова производство. Предвид изложеното, приетото в обжалвания в настоящото частно производство съдебен акт, че подадените частни жалби са процесуално недопустими, е правилно. Останалите доводи, които са изложени в частната жалба, изразяват несъгласието на жалбоподателя с постановени в делбеното производство актове, поради което не могат да бъдат разглеждани в настоящото частно гражданско производство. Подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определение № 75/09.01.2019 г. по ч. гр. д. № 1207/2019 г. на Върховния касационен съд, ІI г.о. – потвърдено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение