Определение № 638 от 16.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4857/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Й. Ч. срещу определение № 146/05.06.2013 год. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по ч. гр.д. №700/2012 год. В частната жалба бланкетно се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] счита ,че обжалваното определение е правилно, доколкото частната жалбоподателка не е изпълнила указанията на съда във връзка с внасянето на държавна такса за подадената от нея частна жалба срещу решение № 300/09.11.2012 год. на ВКС, постановено по гр.д. № 700/2012 год. в частта, имаща характер на определение. Моли определението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на 3- то г.о. приема следното: Частната жалба е подадена в срок ,от надлежна стана и срещу подлежащ на обжалване с частна жалба съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съдът е постановил връщане на подадената от Л. Й. Ч. частна жалба срещу решение № 300/09.11.2012 год. на ВКС, постановено по гр.д. № 700/2012 год. на ВКС, ІІІ, г.о. в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане нейната молба за отмяна на влязлото в сила решение № V-180/08.12.2011 год. по гр.д. №761/2011 год. на Бургаски окръжен съд. За да постанови това връщане въззивният съд е приел, че частната жалбоподателка не е изпълнила дадените с разпореждане от 07.01.2013 год. указания на съда ,да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението до нея. Посочено е, че съобщението е получено на 14.01.2013 год. като указания срок е изтекъл на 21.01.2013 год. Определението е правилно. Действително от представеното с настоящата частна жалба платежно нареждане се установява, че дължимата държавна такса е била внесена на 15.01.2013 год. тоест в рамките на определения от съда срок. По делото обаче няма данни частната жалбоподателка да е удостоверила това плащане с представяне на надлежно доказателство в съда.С оглед на това съдът не е имал възможност да установи, че държавната такса е внесена. Доколкото с разпореждането от 07.01.2013 год. на Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., изрично е указано да се представят доказателства за внесената държавна такса и това е съобщено на страната, правилно е прието че указанията не са изпълнени и нередовността на частната жалба не е отстранена. С оглед на това и в съответствие с чл.275,ал.2 ГПК във вр. чл. 262,ал.2,т.2 ГПК, е постановил връщане на частната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.