Определение № 7179 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6397/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. Я. Р. от гр. Самоков, подадена чрез процесуалния представител адв. Теофанов, срещу определение № 1130 от 18.05.2026 г., постановено по адм. дело № 631/2026 г. по описа на Административен съд – София област, с което е отхвърлено искането му за спиране на изпълнението на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0338-000060/12.05.2026 г. на старши полицай към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – гр. София, Районно управление /РУ/ – гр. Самоков. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на определението. Претендира се отмяна на определението и постановяването на друго, с което се постанови спиране на предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, както и се присъдят съдебни разноски. Ответникът – старши полицай към ОД на МВР – гр. София, РУ – гр. Самоков, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд – София област е образувано по жалба на Г. Р. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0338-000060/12.05.2026 г., с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, б. б. „гг“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 6 месеца. С жалбата е подадена и молба, в която е направено и особено искане за спиране на основание чл. 166, ал. 2 от АПК на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Съдът е приел, че искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно, тъй като посочените в искането твърдения, не могат да презюмират вреди, които да имат характер на значителни и трудно поправими, които да обуславят спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената принудителна административна мярка. Според съда в случая, твърденият от жалбоподателя личен интерес, не може да се противопостави на значимостта на обществения, преценен с оглед обществената опасност на вмененото на оспорващия нарушение. Прието е от съда също така, че няма данни и не се твърди да е отстранено нарушението и да е заплатена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, както и не са представени доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно от АПК. Така постановеното определение е неправилно. Предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. В конкретния случай от представените по делото доказателства се установява, че административното нарушение е било отстранено непосредствено след установяването му, доколкото на 13.05.2026 г. от собственика на автомобила с рег. № [рег. номер] е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът при постановяване на оспореното определение не е взел предвид, че по делото е представена за автомобила нова застрахователна полица № BG/02/126001642208 от 13.05.2026 г., според която за автомобила, управляван от жалбоподателя, вече е налице застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно чл. 143, ал. 10, изр. 2 от ЗДвП, служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от Кодекса за застраховането /КЗ/ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Видно от приложеното по делото копие от застрахователна полица, са настъпили материалноправните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ е обезпечен общественият интерес, за чието гарантиране законът е въвел предварителното изпълнение на принудителната административна мярка. С оглед на това отпадат целените с този вид административна принуда последици – предотвратяване настъпването на вредоносен резултат и прекратяване на неправомерно поведение. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен /несамостоятелен, свързан/ характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение, вкл. допуснатото по закон, не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. В допълнение следва да бъде изведено, че твърдените в частната жалба значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността на жалбоподателя да изпълнява всекидневните си задължения, вкл. трудовите такива, в конкретния случай се явяват противопоставими и надделяващи над обществения интерес, доколкото последният е вече защитен и обезпечен от сключената още на 13.05.2026 г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По изложените съображения, частната жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореното определение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. По искането за разноски на жалбоподателя следва да се произнесе първоинстанционният съд с крайния съдебен акт, разрешаващ спора по същество, съобразно изхода на правния спор. Предвид изложеното, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноските по настоящото дело, е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,