Определение № 2337 от 14.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1057/2024 г.

Производство е по чл. 274, ал.2, изр.2 вр. с чл.279 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 3083 от 20.02.2024 г., подадена от името на К. А. А. чрез адв.И. Т., срещу разпореждане № 8 от 24.01.2024 г., постановено по ч. гр. дело № 4777/2023 г. на Първо гражданско отделение на ВКС. С обжалваното разпореждане е върната частна жалба с вх. № 837/16.01.2024 г., подадена от жалбоподателката срещу определение № 169 от 16.01.2024 г., постановеното по същото дело, с което е потвърдено определение № 2529 от 18.09.2023 г. по гр. дело № 2675/2023 г. на ВКС, ІІ гражданско отделение. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на ВКС. В жалбата се поддържа оплакване за недопустимост, неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане, но без да се излагат доводи в тази насока –твърди се, че по отношение на определение № 169 от 16.01.2024 г. е било налице основанието по чл.274, ал.1 т.1 ГПК, защото преграждало по-нататъшното развитие на делото. Съображенията за недопустимост, незаконосъобразност, неправилност и немотивираност на разпореждането жалбоподателката извежда от определението за недопускане до касационно обжалване на определението на АС – Варна, с което е потвърдено прекратяването на производството по предявения от нея иск. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, съдията-докладчик е съобразил, че с определение № 169 от 16.01.2024 г. съставът на І-во гражданско отделение на ВКС е потвърдил преграждащо определение № 2529 от 18.09.2023 г. по гр. дело № 2675/2021 г. на състав на ІІ-ро гражданско отделение на ВКС, т.е. самото определение № 169 от 16.01.2024 г. не е преграждащо развитието на производството по ч. гр. дело № 4777/2023 г., тъй като съставът на І-во гражданско отделение на ВКС е разгледал и се е произнесъл по съществото на частната жалба, с която е бил сезиран. Поради това определение № 169 от 16.01.2024 г. не подлежи на обжалване нито по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, по който се разглеждат само частни жалби срещу определения на ВКС, с които за първи път се прегражда производството пред ВКС, нито по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК или на чл. 274, ал. 3 от ГПК, тъй като разгледаната по същество частна жалба е била подадена срещу друго определение на ВКС и с това процесуалният ред за инстанционен контрол по отношение на последното е бил изчерпан. Следователно частната жалба с вх. № 837/16.01.2024 г., подадена срещу определение № 169 от 16.01.2024 г., е процесуално недопустима и правилно е върната с обжалваното разпореждане, в мотивите към което са изложени същите съображения за недопустимостта на тази частна жалба – като подадена срещу окончателен съдебен акт. Както вече беше посочено, разглежданата частна жалба не съдържа съображения и доводи за твърдяната от жалбоподателката незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Доводите за незаконосъобразност на определението за недопускане до касационно обжалване на преграждащото определение на АС-Варна нямат никакво отношение към правилността на обжалваното разпореждане, което единствено е предмет на инстанционна проверка в настоящото производство, поради което тези доводи не могат да бъдат обсъждани от настоящия съдебен състав. При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваното разпореждане е валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Извън изложеното настоящият състав констатира, че жалбата, по която е образувано настоящото производство, е поредна идентична по съдържанието на доводите с множество каскадно подавани жалби срещу определения за връщане на жалби срещу необжалваеми актове на ВКС, по които са образувани ч.гр.д. № 868/2023 г.; ч.гр.д. № 2675/2023 г.; ч.гр.д. № 4777/2023 г.; ч.гр.д. № 1057/2024 г. на ВКС. Задължението на съда да разгледа всяка подадена молба за защита на права е неразривно свързано с добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните, а при очевидното им превратно упражняване в нарушение на чл. 3 ГПК, съдът следва да откаже защитата им. За да е ефективна защитата, процесуалните права следва да се упражняват добросъвестно и в съответствие с процесуалните изисквания като е гаранция за спазване правата и законните интереси и на останалите правни субекти и разглеждане на делата в разумен срок – чл.13 ГПК. Доколкото при подаването на жалбите жалбоподателката е представлявана от адвокат, последният дължи спазването на разпоредбите на чл.41, ал.1 и ал.4 ЗА. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение