Определение № 550 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 482/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 95, ал. 5 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Т. П. срещу определение № 1071/14.07.2011 г. по гр. дело № 449/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отказано предоставянето на правна помощ на частния жалбоподател, чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита за изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство пред касационната инстанция. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба К. Г. К. не е подал отговор на същата. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: С молбата за предоставяне на правна помощ, частният жалбоподател – молител е представил пред въззивния съд следните документи: декларация за имущественото си състояние, договор за наем от 25.03.2011 г., призовка от 20.06.2011 г. за насрочен въвод и удостоверение за семейно положение и членове на семейството от 30.06.2011 г. От тях се установяват следните обстоятелства, релевантни за преценката по чл. 23, ал. 4 от ЗПП, а именно: към датата на подаването на молбата частният жалбоподател (молителят) няма постоянна работа и постоянни доходи, както и имущество, което да му осигурява такива; разведен е и има непълнолетна дъщеря, която не живее при него; 57-годишен е; към датата на подаването на молбата жилището му не е в негово владение, като той живее в друго жилище по договор за наем. От друга страна, предвид общата цена на предявените по делото и уважени срещу него искове - 65 712.49 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за М. минималният размер на адвокатското възнаграждение, което се следва за изготвянето на касационна жалба и процесуалното представителство пред касационната инстанция по делото, възлиза на сумата 1 114.25 лв. Предвид горното, при преценката, извършена по критериите, установени в чл. 23, ал. 4 от ЗПП, настоящият съдебен състав намира, че частният жалбоподател няма достатъчно средства да заплати минималния размер на следващото се адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател – молител не е упълномощил адвокат за свой процесуален пълномощник, който да го представлява по делото. Видно от пълномощното на лист 54 от първоинстанционното дело, той е упълномощил адвокат Н. К. единствено за проучване на делото, като същият не е упълномощен да извършва и не е извършвал процесуални действия от негово име по делото. С оглед изложеното, молбата за предоставяне на правна помощ и частната жалба се явяват основателни. Въззивният съд необосновано е приел в мотивите към обжалваното определение, че молителят (частният жалбоподател) не бил представил документи по чл. 23, ал. 4 от ЗПП, както и че с горното пълномощно бил упълномощил адв. Н. за извършване на процесуални действия пред всички съдебни инстанции по делото. Предвид това, обжалваното определение, като неправилно, следва да се отмени и вместо това следва да се постанови предоставяне на отказаната с него правна помощ. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение