Определение № 5362 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3881/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано по частна жалба на А. Н. М., чрез адв. А. Т. – САК, с искане за отмяна на Определение № 552 от 29.02.2024 г. по в. гр. д. № 2272/2022 г. по описа на САС, с което е допълнено Решение № 1390/30.11.2023 г. по същото въззивно гражданско дело в частта за разноските, като А. Н. М. е осъден на основание чл. 29, ал. 2 ГПК да заплати на адвокат Г. М. Д., сумата от 780 лева – възнаграждение за въззивното производство за участието й като особен представител на малолетния ответник по иска М. А. М.. С определението е разпоредено и издаването на изпълнителен лист в полза на адвокат Г. М. Д. за сумата от 780 лева. Жалбоподателят твърди, че не са били налице условия за допълване на постановеното по въззивното дело решение в частта за разноските, тъй като насрещната страна не била представила списък по чл. 80 ГПК до приключване на съдебното дирене в производството пред въззивния съд. При условията на евентуалност поддържа, че не следва да носи отговорност за сумата за адвокатско възнаграждение на особения представител на малолетния ответник по иска над минимума, определен по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима. Софийски апелативен съд е бил сезиран с въззивна жалба от А. Н. Д. срещу Решение № 260587/16.02.2022 г., постановено по гр. д. № 15516/2019 г. по описа на СГС, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл. 67, пр. 2 от СК срещу Н. Х. П. и детето М. А. М., представлявано в първоинстанционното производство от назначен по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК на разноски на ищеца особен представител – адв. Г. Д. от САК. Към въззивната жалба, по която е било образувано в. гр. д. № 2272/2022 г. по описа на САС, доказателства за внесен депозит за възнаграждение на особения представител на въззиваемия М. А. М. не са представени. С молба от 08.03.2023 г. адв. Д. е поискала въззивният съд да задължи жалбоподателя-ищец да представи по делото доказателства за внесен депозит за възнаграждението й за производството пред апелативния съд, по което искане съдът се е произнесъл в открито съдебно заседание, проведено на 17.03.2023 г., задължавайки въззивника в 1 – седмичен срок да внесе сумата от 780 лева. Тези указания въззивникът не изпълнил. С Решение № 1390/30.11.2023 г. по в. гр. д. № 2272/2022 г. по описа на САС, връчено на малолетния ответник чрез адв. Д. на 12.12.2023 г., съдът потвърдил първоинстанционното решение. С молба от 06.12.2023 г. адв. Д. поискала допълване на решението в частта за разноските, като бъде осъден ищецът да й заплати определеното от апелативния съд възнаграждение за въззивното производство. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че адв. Г. Д. е назначена за особен представител на малолетното дете М. М. на основание чл. 29, ал. 2 ГПК, в който случай разноските са за сметка на ищеца А. М.. Посочил е, че в съдебното заседание, проведено на 17.03.2023 г., й е определено възнаграждение в размер на 780 лв., които да бъдат внесени от въззивника. След като това задължение той не изпълнил, въззивното решение следвало да се допълнени, като А. М. бъде осъден да заплати на адв. Г. Д. определеното й възнаграждение. Настоящият състав на ВКС намира частната жалба за неоснователна. Неоснователно е възражението за недопустимост на обжалваното определение, тъй като представянето на списък на разноските не е предпоставка за допълване на решението в частта за разноските - т. 8 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разясненията, дадени с т. 6 от същото тълкувателно решение, представителната власт на особения представител възниква от акта на съда за неговото назначаване при наличие на определените за това предпоставки и това процесуално представителство е възмездно. На особения представител, назначен на ответника в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ГПК, се дължи възнаграждение за всяка една от инстанциите, независимо от постигнатия правен резултат (в зависимост от изхода на спора този разход остава изцяло или отчасти за сметка на представлявания или представителя). С оглед вида на иска и при охраняване интересите на малолетния ответник съдът правилно е възложил поемането на тези разноски първоначално от ищеца, законен представител на детето. Определянето на възнаграждение за особения представител за въззивното производство по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения представлява действие на съда за разглеждане на спора пред въззивната инстанция. Съгласно създадената съдебна практика, обективирана в множество определения на ВКС (Определение № 518/02.07.2014 г. по ч. гр. д. № 2789/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, Определение № 656/23.11.2010 г. по ч. гр. д. № 342/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, Определение № 626/03.11.2015 г. по ч. т. дело № 2803/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и други), съдът определя размера на възнаграждението на назначения особен представител при условията на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения поотделно за всяка инстанция. Особеният представител на малолетния ответник – адв. Д. - е участвала във въззивното производство, развило се в две съдебни заседания в продължение на година и половина, поради което й се дължи възнаграждение над минималния съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр. 68 от 2020 г.), както правилно е постановил въззивният съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,