Определение № 533 от 29.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 436/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. С. Б. против определение от 13.10.2010г. постановено по гр.д.№ 264/2009г. на С. окръжен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба за изменение на въззивното решение от 08.07.2010г. в частта за разноските. Жалбоподателката навежда оплакване за нарушение на процесуалните правила, тъй като подадената молба е за допълване на решението, а не за изменение, защото съдът изобщо не се е произнесъл по искането за разноски.. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, възивният съд е приел, че молбата е просрочена, тъй като е подадена на 14.09.2010г, а решението е влязло в сила на 21.06.2010г., т.е. след изтичане на двумесечния срок по чл. 192, ал.4 от ГПК, до колкото възивното производство е проведено по отменения ГПК. Определението е правилно.. Жалбоподателката е поискала съдът да се произнесе по искането й за разноски, по което не се е произнесла с решението. До колкото се касае за разноски, правилно съдът е квалифицирал молбата като такава по чл. 192, ал.4 от ГПК. Тя обаче действително е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на два месеца от влизане на решението в сила. Тъй като молбата е подадена на 14.09.2010г. при действието на новия ГПК, по аргумент от пар.2, ал.14 е следвало да се разгледа по реда на новия ГПК. Съгласно чл. 248 от ГПК срокът за искане за изменение на решението в частта за разноските е едномесечен от постановяването му. Следователно и по новия ГПК молбата е просрочена. Дори да се приеме, че с молбата е поискано допълване на решението относно разноските, то молбата отново е просрочена, тъй като срокът за подаване молба за допълване на решението по чл. 193 от отменения ГПК, респективно чл. 250 от действащия ГПК е едномесечен от получаване на съобщението за изготвянето му. По изложените съображения, обжалваното определение е съобразено с процесуалния закон, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение