Определение № 9457 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9438/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по частна жалба от „Български Правни Услуги“ ЕООД срещу определение № 12619/10.04.2025 г. по адм. д. № 1599/2024 г. на АССГ. Счита определението за неправилно и моли същото да бъде отменено. Оспорва изводите на съда, че в случая се касае за идентичност на претенциите за разноски, предмет на двете дела. Претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената частна жалба е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане и е върнал искова молба вх.№ 3595/14.02.2025 г., подадена от „Български правни услуги“ ЕООД, с която е предявен иск срещу Националната агенция за приходите, с претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1347,15 лв., произтичащи от издаден Ревизионен акт № Р-22221023003499-091-001/ 17.01.2024 г. на ТД на НАП - гр. София, частично отменен с Решение № 602/02.05.2024 г., издадено „за“ Директора на дирекция „ОДОП“ - гр. София при ЦУ на НАП, които вреди се твърди да представляват 64,15% от заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в пълен размер 2100 лв. за обжалване по административен ред на указания РА, с оглед размера на отменените публични задължения, установени със същия РА. Със същото определение съдът е прекратил производството по адм. дело № 1599/2025 г. по описа на АССГ. В мотивите си съдът е посочил, че между предмета на адм. д. № 1599/2025 г. на АССГ и на адм. дело № 5766/2024 г. на АССГ е налице пълна идентичност и на основание чл. 159, т. 7 АПК, наличието на образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание е предпоставка за прекратяване на производството по настоящото дело. Определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. С исковата молба по адм. д. № 5766/2024 г. „Български Правни Услуги“ ЕООД е поискало да му се присъди обезщетение за имуществени вреди – 1347,15 лева, представляващи 64,15 % от заплатено възнаграждение на адвокат за изготвяне възражение срещу Ревизионен доклад № Р-22221023003499-092-001/04.12.2023 г. Тази претенция е съвсем различна от заявеното искане в исковата молба по адм. д. № 1599/2025 г. на АССГ, по което се претендира адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на Ревизионен акт № Р-22221023003499-091-001/ 17.01.2024 г. на ТД на НАП - гр.София. Ревизионният доклад и ревизионният акт са два различни административни акта и заплатеното възнаграждение за обжалване на всеки един от тях по административен ред може да бъде претендирано по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претенцията за разноски за настоящото производство следва да се разгледа от първоинстанционния съд при разглеждане на делото. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,