Определение № 343 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 111/2012 г.

Производството по делото е образувано по подадена касационна частна жалба от ищцата Е. П. Й. и Й. Ц. Й. против определение № 1564/21.12.2011 г. по в.гр.дело № 948/2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което е допълнено на осн.чл.248,ал.1 ГПК определение № 1402/14.11.2011 г. по в.гр.дело № 948/2010 г. на Плевенския окръжен съд в частта за разноските, като жалбоподателката и Й. Ц. Й. са осъдени да заплатят на М. Н. Н. и К. А. Н. по 1000 лв. разноски по делото за въззивната инстанция. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени, евентуално се намали присъдената сума, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение като прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност по делото. Ответниците по частната жалба К. и М. Н. в писмен отговор, чрез адв. Х. Н. са изразили становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателите и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирани страни в срока, предвиден в чл. 275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, подлежащо на обжалване и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: В обжалваното определение въззивният съд е приел, че на осн.чл.78, ал.4 ГПК следва да се присъдят разноски по делото в полза на ответниците по въззивната жалба М. Н. и К. Н.. Разноските са присъдени по реда на чл.248,ал.1 ГПК, като е допълнено определение № 1402/14.11.2011 г. по в.гр.дело № 948/2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено, поради оттегляне на въззивната жалба, подадена от Е. П. Й. и Й. Ц. Й., извършено с молба от 08.11.2011 г. Прието е, че ответниците по въззивната жалба М. и К. Н. са направили разноски по делото за въззивното производство за адвокатско възнаграждение и са представили списък на същите разноски в срока по чл.80 ГПК. Молбата за допълване на определението е подадена в срок и съдът я е уважил като в полза на ответниците по частната жалба е присъдил направените разноски за въззивната инстанция в размер на по 1000 лв. Изводите на съда са правилни. Съгласно разпоредбите на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В хода на производството по въззивно гр.дело № 948/2010 г. ответниците по частната жалба М. Н. и К. Н. са имали процесуалното качество на ответници по въззивната жалба на Е. и Й. Й.. М. и К. Н. пред въззивния съд са представлявани от адв.Х. Н. от САК. Чрез него по делото на 11.10.2010 г. е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство с писмена молба вх. № 9922/08.11.2011 г., подадена от жалбоподателите Е. Й. и Й. Й. е заявено искане за прекратяване на производството по делото, поради оттегляне на въззивната жалба. Делото е било насрочено за съдебно заседание на 22.11.2011 г. от 9.30 часа. С определение 1402/14.11.2011 г. по в.гр.дело № 948/2010 г. Плевенският окръжен съд е прекратил производството по делото, поради оттегляне на въззивната жалба. Съобщение за постановеното определение е редовно връчено на К. и М. Н. на 07.12.2011 г. С молба вх. № 10366/22.11.2011 г., подадена от ответниците по жалбата, чрез адв.Х. Н. е поискано присъждане на разноски по делото за въззивната инстанция по реда на чл.248,ал.1 ГПК. Към молбата е приложен списък на направените разноски, адвокатски пълномощни и договори за правна помощ, от които се установява, че всеки от ответниците по въззивната жалба е изплатил сумата по 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. Адвокатските пълномощни и договорите за правна помощ са с дата 21.11.2011 г. Правилно въззивният съд е приел, че молбата за присъждане на разноски за въззивното производство на ответниците по въззивната жалба е постъпила в срока по чл.248,ал.1 ГПК, че списъкът за същите разноски е представен в срока по чл.80 ГПК и че такива са направени-адвокатските възнаграждения са изплатени в брой, поради което същата е основателна. Присъденият размер разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се намалява, като завишен на основание 78,ал.5 ГПК, тъй като е съобразен с изискванията на чл.7, ал. 2, т. 2, вр. пар. 2 ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в какъвто смисъл е и извода на въззивния съд. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение, като правилно следва да се остави в сила. Доводите в частната жалба за незаконосъобразност на обжалваното определение са неоснователни. С оглед изхода на спора в полза на ответниците по частната жалба следва да се присъдят разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на по 350 лв. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение