Определение № 13218 от 05.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10793/2024 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. В. П., гражданин на Руската Федерация, пребиваващ в Република Сърбия, чрез процесуален представител адв. Н.Несторов от САК, против Определение № 17568 от 20.09.2024 г., постановено по адм. дело № 8650/2024 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказа на Председателя на ДАНС да го изключи от списъка по чл. 21а от ЗЧРБ на нежеланите в страната чужденци, обективиран в писмо № ПН-2087/ 11.07.2024 г. и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Иска същото да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по частната жалба - Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“, в срока по чл. 232 от АПК, не е взел становище по частната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежната страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдебното производство пред АССГ е образувано по жалба на А. П. срещу Писмо № ПН-2087 от 11.07.2024 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с което, във връзка с подадено от него искане да бъде изключен от информационния масив на нежеланите в страната чужденци по чл.21а, ал.1 от Закона за чужденците в Р България /ЗЧРБ/, е уведомен че не са налице основания за изключването му от същия. Съдът е приел, че оспорваното е недопустимо. Посочил е, че независимо от компетентността на Председателя на ДАНС по чл.21а, ал.1 от ЗЧРБ, липсва основание да се приеме, че включването или изключването на лица от визирания информационен масив, подлежат на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Пояснил е, че правата на лицето ще бъдат пряко и непосредствено засегнати при постановяване на последващ акт, напр. отказ за влизане в страната, в производството по обжалване на който е налице възможност за преценка дали чужденецът законосъобразно е включен в масива по чл. 21а, ал. 1 от ЗЧРБ. Обосновал е извода, че за лицето не е налице пряк и непосредствен интерес от обжалване на оспорения отказ, тъй като същия няма непосредствено въздействие в правната му сфера, както и че е недопустимо оспорване на действията, довели до включването на П. в процесния масив. Поради липсата на годен предмет за обжалване и правен интерес от оспорването жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилни и съобразени със съдебната практика са изводите на първоинстанционният съд, че включването и изключването от информационния масив по чл. 21а, ал. 1 от ЗЧРБ не подлежат на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Възможността за оспорване зависи от начина и целта на използване на информацията и едва след постановяване на административен акт, основаващ се на същата, този факт ще има значение, като последица с правопроменящ характер. В тази връзка, правилен е и изводът на съда, че с обжалваното писмо не се засягат пряко и непосредствено негови права и законни интереси. Писмото има по скоро информативен характер – лицето е уведомено, че не са налице основания за изключването му от информационния масив. Съдържанието на процесния масив би имало значение за лицето, едва след неговото възпроизвеждане и използване в нарочен административен акт. Едва тогава събраната информация ще може да породи определени правни последици и защитата ще може да се реализира срещу издадения административен акт по реда на чл.145, ал.2, във връзка с чл.149 от АПК. В частната жалба жалбоподателят се позовава на наложена ограничителна мярка „Забрана за влизане в Р България“ – наложена с писмо на ДАНС до дирекция „Миграция“ на МВР, какъвто акт не е предмет на оспорване в настоящото производство и не е приложен по делото. Предвид изложените съображения, като е приел, че липсва подлежащ на обжалване административен акт и правен интерес от оспорване на процесното писмо, първоинстанционният съд правилно е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Ето защо, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 АПК, Върховен административен съд, Трето отделение