Решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г.

Решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева Производството по делото е образувано по реда на чл. 290-293 ГПК по повод подадена касационна жалба от "Д" А. гр. С. с вх. № 1478/23.07.2008 г.на Великотърновския апелативен съд против решение № 76 от 7.05.2008 г. по в.т.д. № 140/2007 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 31 от 31.05.2005 г. по т.д. № 98/20005 г. на Русенския окръжен съд, с което е бил уважен предявеният от дружеството-касатор против М. И. П. иск с правно основание чл. 145 ТЗ за причинени на дружеството вреди, преди преобразуването му от ООД в А., в качеството й на негов управител, в общ размер на 124 300 лв., представляващ сбор от сумата 106 800 лв., изплатена от нея на "Г" ЕООД гр. В. като възнаграждение за СМР, които според ищцовото дружество "Д" А. не са изпълнени от "Г" ЕООД, и от сумата 17 500 лв., платен повторно ДДС. С решение № 2057 от 8.07.2003 г. по ф.д. № 1225/97 г. на Русенския окръжен съд "Д" ООД на основание чл. 261, ал. 1 ТЗ е прекратена без ликвидация, поради преобразуването й в "Д" АД. Русенският окръжен съд е уважил иска с правно основание чл. 145 ТЗ и е осъдил ответницата М да заплати на вече преобразуваното дружество "Д" А. исковата сумата, като е приел, че решението на общото събрание на съдружниците в ООД за предявяване на исковете срещу неговия управител /чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ/ е предпоставка за реализиране на отговорността му, но в случая, поради преобразуване на дружеството от ООД в А., такова не може да бъде взето. Липсата му няма за последица погасяване на правото на дружеството да търси по съдебен ред имуществената отговорност на управителя на ООД за причинените на дружеството вреди. Още повече, че общото събрание на "Д" ООД не е взело и решение на основание чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ за освобождаването му от отговорност. С обжалваното въззивно решение Великотърновският апелативен съд е отменил първоинстанционното осъдително решение и по реда на чл. 208, ал. 1, ГПК, отм., е отхвърлил предявения от касатора "Д" А. иск с правно основание чл. 145 ТЗ. Апелативният съд приел, че за да бъде ангажирана отговорността на управителя на ООД за причинените от него вреди на дружеството, включително и по съдебен ред, е задължително общото събрание на съдружниците да е взело решение да се търси такава отговорност. Мотивирал се е и с нормата на чл. 26, т. 5 от дружествения договор, която я е изтълкувал в смисъл, че съобразно нея, за да бъде ангажирана отговорността на управителя, необходимо е да има и решение на общото събрание, че не освобождава управителя от отговорност. С определение № 201 от 11.07.2008 г. по в.гр.д. № 140/2007 г. на Великотърновския апелативен съд на основание чл. 192, ал. 4 във вр. с чл. 64, ал.2, ГПК, отм., касаторът "Д" А. е осъдено да заплати на ответницата М. И. П. сумата 8 410.86 лв. разноски по делото. Срещу това определение е подадена и частна жалба от касатора "Д" А., в която изрично подържа, че допускането й до касационно обжалване е обусловено от основанията за допускане касационното обжалване на въззивното решение, а основателността на частната жалба - от тази на касационната жалба по същество. Касаторът "Д" А. навежда довод за недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради не отстраняване в срок нередовността на въззивната жалба на М. П. - не внасяне на държавната такса след първоначално дадения й седмодневен срок. Евентуално подържа и че обжалваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл. 145 във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 5 и т. 8 ТЗ, защото от събрания по делото доказателствен материал се установява по несъмнен начин, че ответницата П е нанесла вреди на дружеството, а поради не съществуването в правния мир на прекратеното ООД/преобразувано вече в А. и към момента на предявяване на иска/, съдружниците във вече несъществуващото дружество с ограничена отговорност не могат да вземат решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване на искове срещу управителя. Ответницата М. И. П. оспорва жалбата. По повод подадената от "Д" А. гр. С. касационна жалба с вх. № 1194/13.06.2008 г., както и частна жалба с вх. № 1478/23.07.2008 г., двата на В. Т. апелативен съд, с определение № 40 от 19.01.2009 г. по същото дело тричленният състав на I Т. О. на основание чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК е допуснал касационно обжалване на решение № 76 от 7.05.2008 г. и на определение № 201 от 11.07.2008 г., двете по в.т.д. № 140/2007 г. на Великотърновския апелативен съд, поради противоречивото разрешаване от съдилищата на съществения материалноправен и процесуално правен въпрос за предпоставките за търсене имуществената отговорност на управителя на ООД на основание чл. 145 ТЗ. Неоснователен е доводът на касатора "Д" А. за недопустимост на обжалваното въззивно решение. Държавната такса е внесена от ответницата М на 26.02.2007 г., в допълнително дадения от съда срок, поради което той дори да е определен погрешно, внасянето й следва да се счете своевременно/арг. от чл. 38 ГПК, отм./. С резолюция от 6.02.2007 г. на Русенския окръжен съд на П. е даден нов седмодневен срок за внасяне на държавната такса по въззивната й жалба, като съобщението за това е получено при отказ, оформен на 21.02.2007 г. Върховният касационен съд, I Т. О., в настоящия състав намира, че предпоставка за реализиране по исков път/чл. 145 ТЗ/ на имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството с ограничена отговорност вреди е наличието на взето решението на общото събрание на съдружниците в дружеството за предявяване на този иск. Намира за правилна практиката, застъпена в решение № 536/25.05.2004 г. по т.д. № 1389/2002 г., на ВКС, II Т. О., в частта за предпоставките за търсене имуществената отговорност на управителя на дружеството с ограничена отговорност на основание чл. 145 ТЗ. За реализирането на тази отговорност трябва да са осъществени както вредоносните действия на управителя спрямо дружеството, така и да е взето решение на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за търсене на такава отговорност. Специалната имуществена отговорност на управителя на ООД произтича от съществуващите между него и капиталовото дружество два вида правоотношения - договорно и органно. Фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятстват управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т.н. "управителски деликт", изразяващ се както в активно поведение, така и в задължения за въздържащи се действия, поради което и законодателят е овластил дружеството в лицето на върховния му орган да вземе решение за предявяване на иска срещу управителя. Решението на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване на иска срещу управителя се наслагва върху фактическия състав на деянието, от което произтича отговорността на управителя, поради което то представлява предпоставка за предявяване на иска на основание чл. 145 ТЗ. По изложените дотук съображения настоящият състав на ВКС, I Т. О. намира за правилен крайният извод на Великотърновския апелативен съд, че за реализиране на тази отговорност по исков път е нужно решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност. Само допълнително настъпили правопогасяващи или правоизключващи факти, отричащи правопораждащия факт, биха довели до погасяване на отговорността. Типичен случай за погасяване на възникналата отговорност на управителя е допълнителният факт на евентуално взето решение от общото събрание по чл.137, т. 5 ТЗ за освобождаването му отговорност. Тази възможност за опрощаване на отговорността на управителя е предоставена единствено в компетентността на общото събрание. При взето решение за освобождаване от отговорност на управителя, дружеството не може да претендира вреди, независимо, че фактическият състав на деянието е осъществен. Това решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност е допълнителен правопогасяващ факт, поради което за предявяване на иска, с който се търси имуществена отговорност на управителя, не е необходимо да се вземе изрично решение от общото събрание на дружеството, че управителят му не се освобождава от отговорност. Решението на общото събрание на съдружниците за предявяване на иска с правно основание чл. 145 ТЗ съдържа в себе си и волята на дружеството, че не освобождава управителя от отговорност. Ето защо неправилно е становището на Великотърновския апелативен съд, за нуждата от такова решение. Неправилно се е позовал и на чл. 26, т. 5 от Дружествения договор. Неговата редакция е неясна, но следва да се тълкува съобразно духа и разума на законовите разпоредби, уреждащи реализирането на имуществената отговорност на управителя, както и нейното погасяване. При обсъждане на нуждата от решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност, като предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 ТЗ, Великотърновския апелативен съд не се е произнесъл дали такова решение е необходимо и при хипотезата, когато управителят е загубил това си качество към момента на предявяване на иска, поради вписване в търговския регистър на решението на общото събрание за освобождаването му от длъжност. По тези съображения обжалваното решение в тази си част не е постановено в противоречие с влязлото в сила решение № 349 от 10.11.2005 г. по в.гр.д. № 282/2005 г. на Великотърновския апелативен съд и решение № 536/25.05.2004 г. по т.д. № 1389/2002 г., на ВКС, II Т. О., с които е прието, че за предявяване на иска срещу лице, което няма вече качество на управител, няма нужда от решение на общото събрание на дружеството. В конкретния случай с постановяване на решение № 143 от 14.06.2006 г. по т.д. № 695/2005 г. на ВКС, II Т. О. е настъпил стабилитетът на отмяната на основание чл. 74 ТЗ на решението на общото събрание на дружеството от 29.06.2003 г., с което ответницата М е била изключена като съдружник и е била освободена от длъжността управител на дружеството. Отмяната на решението на общото събрание действа занапред, поради което след тази дата следва да се счита, че са възстановени комплексните й членствени права. Този факт е съществувал към момента на въззивното производство, който съдът на основание чл. 188, ал. 3 ГПК, отм. е бил длъжен да съобрази. Искът по чл. 145 ТЗ е предоставен на дружеството с ограничена отговорност за реализиране отговорността на управителя към него. В случая, обаче, ищец е "Д"А., учредено чрез промяна на правната форма на "Д" ООД/вж. решение № 2057/8.07.2003 г. по ф.д. № 1225/1997 г. на Русенския окр.съд/. Преобразуваното дружество "Д" ООД се е прекратило без ликвидация, като новоучреденото акционерно дружество е от друг вид и е общ правоприемник на прекратеното. /чл. 264, ал. 1 ТЗ/. С вписване на преобразуването в търговския регистър на новоучреденото акционерно дружество, то придобива цялото имущество на преобразуваното дружество като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Правото да се търси отговорност към управителя на вече преобразуваното дружество ще премине към новоучреденото "Д" А., само ако е съществувало в патримониума на прекратеното дружество "Д" ООД. Поради липсата на решение на общото събрание на дружеството по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, такова право не се е породило за преобразуваното дружество, поради което и не е преминало към неговия правоприемник- ищеца "Д" АД. С оглед правноорганизационната му форма липсва орган, който да даде решение по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ. II. По частната жалба на "Д" А. срещу определение № 201 от 11.07.2008 г. по в.гр.д. 140/2007 на Великотърновския апелативен съд. Частната жалба е неоснователна. Правилно Великотърновският апелативен съд съобразно изхода по делото е присъдил в полза на ответницата по иска- М. П. процесната сума. Тя представлява сборът от изплатения от нея хонорар, както и депозит за вещо лице. Доказването на разходите е направено с приложените по въззивното дело ордери и платежни нареждания. С оглед изхода в настоящето производство в полза на ответницата по касацията- М. П. ще следва да се присъди и сумата 300 лв. изплатен адвокатски хонорар за настоящето производство. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд