Определение № 12 от 06.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2473/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частни жалби на „Маверик груп” АД и „Бардгруп“ ЕООД срещу определение от № 11987 от 21.10.2020г. по ч.гр.д. № 1824/2020г. на Апелативен съд - София, с което е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лева по частната касационна жалба вх. № 73835/ 17.09.2020г., съответно частната касационна жалба вх. № 73834/ 17.09.2020г., по описа на САС, направено с молба по делото от 20.10.2020г., приложена към молба вх. № 75382/20.10.2020г. и молба вх. № 75383/20.10.2020г. по описа на САС. Частните жалбоподатели молят да се отмени атакуваното определение, като неправилно по съображения, тъй като не разполагат с парични средства да заплатят държавната такса от 15 лева. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледани по същество са неоснователни. За да остави без уважение молбите на частния жалбоподател, въззивният съд се е позовал на разпоредбите на чл.83, ал.2 ГПК, според която от задължението за заплащане на държавна такса могат да бъдат освободени само физически лица, за които е установено, че нямат достатъчно средства да я заплатят. Посочено е, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК не намира приложение спрямо юридическите лица, каквито са молителите. Определението е правилно. СЕС многократно се е произнасял по въпроса за приложимите критерии, при което следва да се приеме, че националните процесуални разпоредби във връзка с дължимите такси правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на частноправните субекти от правото на Съюза – решение по дела С-69/14, С-279/09 и С-571/16. В тях е посочено, че трябва да се отчете, за какво се дължи таксата, нейния размер и дали тя е пречката за достъпа до правосъдие, и ако е - дали тази пречка е преодолима или не предвид, съществуването или не на възможност за освобождаване от таксата по националното право. Искането се основава на голословни твърдения на жалбоподателите, че дружествата не разполагат с парични средства, без да са ангажирани доказателства относно бързоликвидните активи на дружествата, нито се твърди, че търговците са в състояние на неплатежоспособност, като същите не са подали и молба по чл.625 ТЗ във връзка със задължението за заявяване на това състояние по чл.626 ТЗ в 30-дневен срок от настъпването му /която молба се разглежда от съда незабавно в закрито заседание – чл.629, ал.1 ТЗ/, при установяване на което състояние по предвидения в част Четвърта на ТЗ ред, съгласно чл.620, чл.649 и чл.694 ТЗ, не се дължи предварително внасяне на държавните такси по делата за защита на масата на несъстоятелност и за установяване на вземанията, включително по заварените дела. При направената справка по реда на чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ относно обявените от жалбоподателите актове в търговския регистър се установява, че според последните обявени от тях ГФО, „Бардгруп“ ЕООД има 424 00 парични средства, а „Маверик груп“ АД - 428 000 лева, като липсват доказателства за промяна на икономическото състояние на дружествата, които не могат да се ползват от неправомерното си поведение, изразяващо се в неизпълнение на задължението им за обявяване на ГФО за последните години. Прилагайки очертаните по-горе от СЕС критерии, настоящият състав на ВКС намира, че в конкретния случай предвид изключително ниския размер на предварително дължимата от търговските дружества държавна такса от 15 лева, като условие за редовност на подадените от тях частни касационни жалби, и при недоказаност на икономическо състояние на търговците, при което те да са в невъзможност да поемат плащане на такса в размер на 15 лева, и при предвидено от закона /ТЗ/ освобождаване от предварително внасяне на държавна такса при установена по реда на ТЗ неплатежоспособност, предварителното събиране на дължимата такса от 15 лева не представлява пречка за достъпа до правосъдие на търговските дружества - жалбоподатели. Предвид изложеното, атакуваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено. На основание чл.77 ГПК всеки от жалбоподателите следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 15 лева за разглеждането на настоящите частни жалби. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр.1 ГПК