Определение № 124 от 08.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1538/2014 г.

Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на Д. П. Р. и Т. Д. П. против разпореждане от 22.08.2014 г. на съдията-докладчик по ВЧНД № 225/14 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е била върната жалбата им до ВКС срещу постановеното по делото определение № 112/08.08.2014 г. Със същото е потвърдено разпореждане от 09.05.2014 г. на Председателя на РС – Велико Търново за отказ за образуване на съдебно производство по искова молба от Р. и П.. Претендира се отмяна на разпореждането и администриране на жалбата до ВКС. В мотивираното си писмено становище прокурорът от ВКП изразява позиция за неоснователност на жалбата, тъй като въззивният съдебен акт е извън тези, подлежащи на касационна проверка по чл. 346 от НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения: С въззивното определение е бил потвърден акт на първата инстанция – за отказ от образуване на наказателно производство във връзка с писмено искане на Р. и П. за извършени срещу тях престъпления от общ характер. Очевидно е при това положение, а и такива са мотивите на съдията-докладчик, че атакуваното въззивно определение не попада в категорията съдебни актове по чл. 346 от НПК. Затова, като е приел, че въззивният акт не подлежи на касационна проверка и съответно е върнал подадената жалба, то съдията-докладчик правилно е приложил разпоредбата на чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК и разпореждането му следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение