Определение № 76 от 04.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1394/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. „СОК Камчия“ ЕАД чрез адвокат Б. Ч. обжалва определение № 281 от 18.05.2020 г., поправено с определение № 100595 от 26.10.2020 г. по ч.т.д. 92/20 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 214, постановено на 20.02.2020 г. по т.д. 345/19 г. по описа на Окръжен съд Бургас. Излага съображения,че пред първоинстанционния съд бил подал молба по чл. 64, ал. 2 от ГПК. Счита, че въззивният съд не е съобразил същността на молбата и определението му е недопустимо. Освен това излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на определението. Излага подробни съображения. Моли да се отмени същото. Ответникът „Систера технолоджи“ ЕООД оспорва частната жалба. Излага съображения за това, че действително както бил приел въззивният съд, определението на Окръжния съд – Бургас не подлежало на обжалване. Счита, че частната жалба и срещу определението на въззивния съд е недопустима. Подробно цитира искането в подадената молба до окръжния съд и излага съображения за нейната недопустимост и правилно процедиране на съдилищата. Моли да му се присъдят разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок, като подадена преди редовно връчване на съобщение с препис от обжалваното определение. С процесното определение, поправено с определение от 26.10.2020 г. Апелативен съд Бургас, е оставил без разглеждане частната жалба на „СОК Камчия“ ЕАД срещу определение на Окръжен съд Бургас, с което е оставена без уважение молба за отмяна хода по същество и връщане на производството във фаза по размяна на книжата. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че обжалваното определение е от категорията, неподлежащи на обжалване актове на първоинстнационния съд. Приел е, че с молба първоинстанционният съд е сезиран с искане за отмяна хода по същество и връщане на производството на фаза на размяна на книжа. Въз основа на това искане, първоинстанционният съд бил насрочил открито съдебно заседание след отмяна хода по същество. В проведено на 3.2.2020 г. съдебно заседание, съдът бил развил съображения защо твърденията за ненадлежно извършено призоваване по делото са неоснователни и е потвърдил становището си, че уведомяването е редовно. Липсвал постановен в това съдебно заседание съдебен акт, определение, по повод отправена до ответника молба от 13.1.2020 г., който да е годен предмет на обжалване с частна жалба. Поради това е приел, че няма предмет на обжалване и е оставил без разглеждане частната жалба. Настоящият съдебен състав констатира, че действително до първоинстанционния съд е подадена молба от ответника по иска СОК „Камчия“ ЕАД вх. № 634 от 13.1.2020 г. с изложени обстоятелства, че не е надлежно уведомено и призовано по делото, не е получил съдебни книжа и с искане за отмяна хода по същество и провеждане на процедура по връчване на препис от искова молба и доказателства. Правилно от въззивния съд е прието, че няма инициирана процедура по чл. 64 от ГПК, а искането е за промяна на приетото редовно връчване на препис от искова молба и доказателства и отмяна на определение за даване ход по същество. На 24.01.2020 г. е подадена още една молба от ответника с изложени обстоятелства относно адресите на управление на дружеството и упълномощени лица, както и отново посочване за неполучаване на книжа и призовки. Поискано е допускане на двама души свидетели. Видно и от двете молби, подадени до първоинстанционния съд от „СОК Камчия“ ЕАД няма изложени обстоятелства за особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее и поради това е пропуснал срока за подаване на отговор и искане за възстановяване на срока. Едва в частната си жалба „СОК Камчия“ ЕАД твърди, че с изявлението „Че не са му връчвани книжа по делото по законосъобразен начин“ е твърдял особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64 от ГПК и е искал възстановяване на срока. В молбата, с която е сезиран Окръжен съд Бургас в първоинстанционното производство пред този съд са изложени твърдения за нередовност на проведеното връчване на препис от исковата молба и доказателствата, така се налага преценка дали е започнал да тече срок за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба. Но според настоящия съдебен състав изводите и на първоинстанционния съд, и на въззивния съд, че липсва искане за възстановяване на срока, на основание чл. 64 от ГПК са обосновани. Преценката на първоинстанционния съд дали правилно е прието наличие на редовно връчване на препис от исковата молба и доказателствата и призоваване за открито съдебно заседание, не е предвидено от законодателя да се ревизира в хода на производството по реда на инстанционния контрол. Действително приложението на чл. 50 от ГПК от съда, който го е постановил е допустимо да бъде преценено като извършено при грешка и на основание чл. 253 от ГПК да бъде изменено или отменено, или да бъдат разпоредени други действия, които да поправят порочното процесуално действие на съда. Поради това, първоинстанционният съд, в съответствие с тази норма е преценил и искането на страната – да прецени налице ли са предпоставките за отмяна хода по същество и връчване редовно на препис от исковата молба и доказателствата, поради неправилно призоваване и връчване на съдебни книжа на ответника до този момент. Не може да се приеме, че до първоинстанционния съд е подадена молба по чл. 64 от ГПК, доколкото не се съдържа изложение на особени непредвидени обстоятелства, които да са довели до пропускане на редовно започналия да тече срок. Всъщност са изложени обстоятелства, че срок за отговор на исковата молба не е започнал да тече, поради ненадлежно връчване на съобщение с препис от исковата молба и доказателствата и нередовно призоваване на ответника. Ето защо всички съображения, изложени в частната жалба за това, че е подадена молба по чл. 64 от ГПК, не отговарят на данните по делото. Макар и първоинстанционният съд да е извършил процесуални действия чрез разпит на свидетели, то това не е довело до отклонение от произнасянето му съобразно искането на ответника СОК „Камчия“ АД. Не са налице основания, които водят до извод, че е налице недопустимо произнасяне на първоинстанционния съд и съответно основание за обезсилване на неговото определение, както е посочил частния жалбоподател в настоящето производство. Въпреки че е допуснал и изслушал свидетел по делото, първоинстанционният съд в проведеното на 03.2.2020 г. заседание е приел за неоснователно твърдението на дружеството като с определение от 20.2.2020 г., подробно преценявайки данните е оставил без уважение искането за връщане на делото във фаза по размяна на книжа. Поради това, че определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за „отмяна хода по същество и връщане на производството на фаза размяна на книжа между страните като ни бъде връчена исковата молба и ни бъде дадена възможност за отговор и ангажиране на доказателства“ не е предвидено за обжалване и не е преграждащо, т.е. не е нито един от визираните в хипотезата на чл. 274, ал.2 от ГПК актове, правилно въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба. Изводите на въззивния съд са съответни на данните по делото. Определението следва да се потвърди. Исканията на ответника СОК „Камчия“ ЕАД са свързани изцяло с нарушеното й право на участие в процеса. Определението на първоинстанционния съд не е от категорията, посочени като подлежащи на обжалване в производство по чл. 274, ал. 2 от ГПк, нито е преграждащо, за да подлежи на обжалване по реда на това производство. Необжалваемостта на определението не означава, че за частния жалбоподател няма път за защита на правото му на участие в процеса, но той не е чрез обжалване на определението за оставяне без уважение искане за изменение на определение за даване ход по същество на делото и провеждане на нова процедура за размяна на книжа. Предвид този извод на ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски за настоящето производство,на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Представя доказателства за сторени разноски от 1 700 лв, получени от процесуалния представител адв. А. съобразно удостоверяването в договора. По изложените съображения, Върховният касационен съд