Определение № 9167 от 03.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8873/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл от АПК. Образувано е по жалба от Ж. Докторова от [населено място], обл. Варна срещу: волеизявление на Главен секретар на Министерски съвет(МС), обективирано в писмо изх. №23-00-214 от 14.07.2023г., а също така и срещу мълчалив отказ на МС на РБ да се произнесе по искането на Докторова за тълкуване на чл.10 ал.1,т.2, предл. второ от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. С жалбата се развиват доводи за нищожност на волеизявлението на Главния секретар на МС, респ. незаконосъобразност на формирания мълчалив отказ на МС, поради което се настоява за обявяване нищожността на първия акт, респ. за разрешаване на спора по същество от Съда по втория. С писмото, с което преписката по оспорването е изпратена, е изложено становище от упълномощен представител на МС на РБ – юриск. Георгиева, с което счита жалбата срещу мълчалив отказ на МС за недопустима по подробно изложени аргументи, а актът на Главния секретар на МС за такъв само с информативно значение. Предлага жалбата да се остави без разглеждане в нейната цялост. Върховният административен съд, Шесто отделение, в настоящия състав, установи. Видно е от представената преписка, че жалбоподателят Докторова е сезирала предходно ВАС на РБ, по което сезиране е налице влязло в сила Определение №6070 от 07.06.2023г., с което на МС е изпратено по компетентност нейно искане за тълкуване нормата на чл.10 ал.1,т.2, предл. второ от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане(ППЗСП). Именно в тази връзка сега се оспорват от една страна отговор на Главен секретар на МС по повод това нейно искане, респ. евентуално формиран мълчалив отказ на МС по него. На първо място следва да се посочи, че настоящият състав не се явява компетентния по степен съд, който да разгледа и се произнесе по въпросите, касаещи допустимостта, респ. основателността на жалбата по отношение акта (писмото) на Главния Секретар на МС, тъй като съобразно изричното правило на чл.132 ал.2 АПК нито според автора, нито според съдържанието му, атакуваното волеизявление не попада в някоя от хипотезите на точки от 1 до 8. При това положение компетентен да разгледа оспорването в тази част е съответния административен съд по общото правило на чл.133 ал.1 АПК, като в случая това е Административен съд – Варна. С оглед на това производството по оспорването на двата акта следва да се раздели, като в тази част жалбата на Докторова се изпрати по подсъдност на Административен съд – Варна, който следва да прецени всички въпроси, касаещи нейната допустимост, евентуално и основателност. Що се отнася до жалбата срещу сочен за формиран мълчалив отказ от МС на РБ във връзка с изпратеното от ВАС на РБ по компетентност искане за тълкуване на норма от ППЗСП на основание чл.51 от Закона за нормативните актове(ЗНА), то следва да се посочи, че извършването на задължително автентично тълкуване на нормативен акт от органа, който го е издал, има за последица създаването в правния мир на тълкувателна/и правна норма/и. Поради това и собствено законодателят е посочил(чл.51 ал.2 от ЗНА), че тълкуването се обнародва, респ. разгласява по реда, по който е обнародван или разгласен тълкуваният акт, а за действието му се прилага предходния чл.50 ЗНА. Консеквентно това обосновава и изводите на настоящия тричленен състав на ВАС на РБ, че в случая е невъзможно формиране на мълчалив отказ, както той е уреден в чл.58 АПК, тъй като за компетентния орган поначало не е налице задължение за издаване на такъв акт по искане на евентуален конкретен негов адресат, поради което и не е налице обусловеното задължение и да тълкува, издадените от него актове(така изрично и досегашната практика на ВАС на РБ – напр. Определение №8817 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4372/2011 г., 5-членен състав). При това положение се обосновава извод, че липсва формиран мълчалив отказ на МС на РБ по искането на Докторова за тълкуване на правна норма от издаден от него нормативен акт, поради което на основание чл.159 т.1 АПК жалбата срещу такъв акт следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство се прекрати като недопустимо. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение