Определение № 80 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 906/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството е по чл. 282,ал.2 – ал.6 ГПК, образувано е по молба на „Профилактика, рехабилитация и отдих (Про)” ЕАД за спиране на изпълнението на въззивно решение №373 /17.10.2013 г. по гр.д. № 1360 /2013 г. на Старозагорския окръжен съд, г.о., ІІ с-в., с което са уважени искове на С. Б. Б. срещу „Профилактика, рехабилитация и отдих (Про)” ЕАД с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ, като искът за обезщетение е уважен за размера 5 212.08 лева за посочен период от време. С молбата за спиране въззивният съд е изпратил и цялото въззивно и първоинстанционно дело, от което е видно, че въззивното решение е съобщено на молителя на 25.10. 2013 г. и молителят е обжалвал в срок въззивното решение - с жалба с вх. № от 15.11. 2013 г. Молителят е представил препис от платежен документ, от който е видно, че е внесъл по сметка на ВКС обезпечение в размер на 5 212.08 лева. Настоящият състав намира следното: На спиране подлежат съдебни решения, които се ползват с изпълнителна сила, такива са осъдителните решения, каквито са решенията по искове по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ - за признаване на уволнение за незаконно и отмяната му и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност не са осъдителни, решенията по тях не се ползват с изпълнителна сила и не подлежат на спиране. Следователно: Налице са предпоставките по чл.282,ал.2,т.1 ГПК за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение в частта по осъдителния иск по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 5 212.08 лева. Решението не подлежи на спиране в частта по исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ. Воден от изложеното настоящият състав на ВКС