Определение № 4924 от 30.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4053/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответник по делото А. А., подадена срещу определение на въззивен съд, с което е приета компетентност на български съд по иск за развод, съединен с иск за родителските права и издръжка на деца, съгласно чл. 7 КМЧП. В изложението към жалбата се поставят въпроси дали българският съд е компетентен да се произнесе по тези искове, когато страните по делото имат обичайно местопребиваване в чужда държава, макар да са български граждани, както и дали при определянето на компетентността е от значение гражданството на децата или обичайното им местопребиваване. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Делото е образувано по иск на А. С. срещу А. А. за развод, съединен с иск за предоставяне на родителските права върху двете непълнолетни деца и иск за определяне на първоначална издръжка. Искът е предявен пред Пловдивски районен съд по постоянния адрес на майката. В срока за отговор ответницата е възразила, че страните по делото, макар да са с българско гражданство, са с обичайно местопребиваване в Канада, поради което е направила отвод за компетентност на българския съд. Въззивният съд е приел, че в случая е приложим КМЧП, тъй като Канада не е ратифицирала Конвенцията за компетентността, приложимото право, признанието, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г.(Конвенцията). Поради това щом като ищецът е български гражданин, то съгласно чл. 7 КМЧП българският съд е компетентен да разгледа делото. В частната касационна жалба, подадена от майката, са развити доводи, че не следва да се прилага КМЧП, а принципите на международното право, въпреки че Канада не е ратифицирала Конвенцията. ВКС счита, че въззивното определение не е постановено в противоречие с практиката на съда, в която неотклонно се приема, че Конвенцията, а не КМЧП, се прилага, когато ответникът има обичайно местопребиваване в страна, която е извън ЕС, но е приела Конвенцията (в този смисъл е цитираната практика от жалбоподателя- опр. 950/25г., пост. по ч.гр.д. 274/25г., опр. 381/17г., постановено по ч.гр.д. 2912/17г. и опр. 51/22г. по ч.гр.д. 46/22г., всичките на ІІІ ГО). В случая Канада не е ратифицирала Конвенцията. На съда е служебно известен факта, че Канада не е страна към Конвенцията към 29.04.25г. съгласно писмо от Министерство на правосъдието с изх.№ 99-Н-С-322/24/20.04.25г., което е публично достъпна информация по к.гр.д. 1947/24г. на ВКС, ІV ГО. Липсват данни както в писмото, така и твърдения по делото в момента Канада да е в процес на ратификация на Конвенцията. Поради което относно правния спор между страните се прилага КМЧП съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика. Нормите на чл. 7 КМЧП и чл. 21, ал.1 КМЧП постановяват, че компетентен да разгледа исковете е българският съд. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО