Определение № 3838 от 30.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 603/2023 г.
ВКСII гражданско отделение30.11.2023 г.докладчик Веселка Марева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 345 от 23.09.2022г. по гр.д. № 453/2021г. на Пловдивски апелативен съд постановено по реда на чл. 248 ГПК. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Я. В. и М. Б. В. срещу определение № 345 от 23.09.2022г. по гр.д. № 453/2021г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателите по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1 от 04.01.2022г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че отговорността за разноските следва да бъде споделена между всички десет ответници по иска, а неправилно е възложена само на жалбоподателите. Жалбоподателите считат, че не е налице в случая хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК, на която се е позовал съдът, тъй като сезирането на съда е условие за упражняване субективно право на ищеца и затова само признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски. Ответниците по частната жалба К. Д. Г., Ц. Н. Г., К. Д. Г., С. Т. Б., Й. В. Б. и Т. Б. Н. я оспорват. Ответниците П. Т. Б., М. А. Б. не са представили писмен отговор. Производство по частната жалба е присъединено към гр.д. № 604/2023г. на настоящия състав, образувано по касационна жалба на Н. Я. В. и М. Б. В. срещу въззивното решение по спора. С решението на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 453/2021г. е потвърдено уважаването на предявения от З. С. Г., П. А. Г. и К. А. Г. против жалбоподателите Н. Я. В. и М. Б. В. и против К. Д. Г., Ц. Н. Г., К. Д. Г., С. Т. Б., П. Т. Б., М. А. Б., Й. В. Б. и Т. Б. Н. установителен иск за собственост на жилище, гараж и 1/8 ид.ч. от поземлен имот в [населено място]. С постановеното от настоящия състав определение по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С решението на Пловдивски апелативен съд в тежест на частните жалбоподатели са поставени разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ищците, в размер на 5760 лв. В касационната жалба на Н. Я. В. и М. Б. В. е поискана отмяна на решението и в частта за разноските. По указание на съда жалбоподателите са уточнили, че по реда на чл. 248 ГПК искат изменение на решението в частта за разноските, като същите бъдат разделени поравно между всички ответници - съсобственици на имота; поискано е и намаляване на възнаграждението поради прекомерност. С обжалваното определение № 345 от 23.09.2022г. Пловдивски апелативен съд е отказал такова изменение. Приел е, че делото е образувано само по жалба на Н. и М. В.. Останалите ответници по иска не са обжалвали решението и са взели становище, че жалбата е неоснователна. Наред с това, те са признали иска и не са дали повод за завеждане на делото. Участието им в договора за делба е с цел да бъде прекратено продължилото десетки години положение на съсобственост върху 18 самостоятелни обекта в сградата с всички произтичащи от това неудобства. Видно е от договора за делба, че именно молителите В. са тези, които имат спор с ищците и са дали повод за завеждане на делото. Затова е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК спрямо останалите осем въззиваеми - ответници по иска. Доводът за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е намерил за неоснователен. Позовал се е на принципното разрешение в определение № 28 от 21.01.2022г. по ч.т.д. № 2347/2021г. на ІІ т.о. Посочил е, че са предявени искове за три отделни имота от трима ищци, като исковете са положителни установителни, съединени при условия на евентуалност с отрицателни установителни. Също така делото е усложнено от фактическа страна. Соченото от молителите минимално възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. е 4758лв. и то би следвало да бъде удвоено с оглед броя на предявените искове, така че заплатеното възнаграждение от 5760лв. не е прекомерно. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за правилно. Отговорността за разноските при обжалване на решението се определя в зависимост от резултата от обжалването. В случая ответници по иска са десет лица, но въззивна жалба срещу уважаването на иска е подадена само от двама от тях. След като жалбата не е уважена, то отговорност за разноските, направени във въззивното производство, носят само обжалвалите ответници по иска. Именно те са предизвикали пренасянето на спора пред втората инстанция, съответно и направените от ищците разноски за защитата им пред тази инстанция. В тази ситуация принципно не стои въпросът за разпределяне на отговорността за разноски между всички ответници, спрямо които искът е уважен, нито за прилагане на чл. 78, ал.2 ГПК. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.