Определение № 4404 от 01.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3376/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на О. Д. М. срещу определение № 2960 от 10.06.2025 г. по гр.д.№ 5273 от 2023г. на състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, с което е оставена без уважение молбата на О. М. за допълване на прекратително определение от 18.02.2025г. по гр.д.№ 5273 от 2023 г. в частта за разноските. В частната жалба се сочат основания за неправилност на обжалваното определение и се моли неговата отмяна и постановяване на определение за допълване на определението от 18.02.2025 г. с присъждане в полза на О. М. на разноски за адвокат в размер на 1500 лв. В писмен отговор от 18.08.2025 г. ответникът по жалбата И. Х. П. моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по подадената частна жалба приема следното: Частната жалба е допустима- подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/ и преди изтичане на едноседмичния срок за обжалване /определението е било съобщено на О. М. на 19.06.2025 г., а частната жалба е подадена на 23.06.2025 г./. По същество частната жалба е неоснователна поради следното: Гр.д.№ 5273 от 2023 г. е било образувано по касационна жалба на И. Х. П. срещу решение № 804 от 17.02.2023г. по в.гр.д.№ 6814 от 2022 г. на Софийския градски съд. С определение № 5636 от 04.12.2024 г. ВКС е допуснал касационното обжалване на това решение. На 18.02.2025 г. е проведено открито съдебно заседание по делото, в което съдът е постановил определение за оставяне без разглеждане на касационната жалба като недопустима и за прекратяване на производството по делото. До приключване на това съдебно заседание пълномощникът на О. М. не е заявил искане за осъждане на касатора И. П. да заплати разноски за касационното производство, нито е представил доказателства за направени такива разноски. За първи път такова искане е направено и доказателства за сторените разноски са представени с молбата на О. М. по чл.248 ГПК за допълване на определението от 18.02.2025 г. в частта за разноските. При тези данни правилно с обжалваното определение от 10.06.2025 г. съставът на ВКС, първо гражданско отделение е отказал за допълни прекратителното си определение с присъждане на разноски на О. М. за касационното производство. Напълно в съответствие със закона и с практиката на ВКС в т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието от състава на ВКС, че искането на О. М. за присъждане на разноски за касационното производство е заявено несвоевременно- след приключване на проведеното по делото открито съдебно заседание от 18.02.2025 г., за което О. М. е бил редовно призован и представляван от негов процесуален представител. Поради това обжалваното определение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение