Определение № 8611 от 12.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7701/2026 г.

Производството е по преда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. А. М. от гр. Пловдив чрез пълномощика адвокат Т. Аврамов срещу определение № 7323 от 19.06.2026 г. по адм. д. № 1842/2026 г. на Административен съд - Пловдив, с което е оставено без уважение искането му за спиране на допуснатото по силата на законапредварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 25-0274-000114 от 30.03.2026г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР София, РУ Ихтиман. В частната жалба са изложени оплаквания, че определението е постановено при неправилна преценка на предпоставките по чл.166, ал.2 и ал.4 АПК. Оспорва се изводът на съда за липса на доказателства, че изпълнението ще доведе до значителна и трудно поправима вреда. Направено е искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на нов, по силата на който да се спре предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ. Ответникът - полицейски инспектор към ОДМВР София, РУ Ихтиман, не изразява становище по оспорването. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспорената заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ „ББ“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) спрямо А. А. М. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл.175А, ал.1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че лицето на 12.12.2025 г. около 10:15 часа на автомагистрала Тракия в района на 43+448 км е управлявало товарен автомобил СИТРОЕН ДЖЪМПЪР с рег. № [рег. номер], като се движи в лентата за принудително спиране, с което е нарушил чл. 58, т.4, пр. от ЗДвП. За да остави без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната ЗПАМ, съдът е преценил, че данните по делото не обосновават наличие на опасност от настъпването на значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 във вр. ал. 4 АПК за оспорващия или неговото семейство. Според съда по делото не са представени никакви доказателства за твърденията на М., че се налага ежедневно ползване на автомобила с прекратена регистрация за предвижване до тържището в София и осигуряване за прехраната на семейството. Освен това доводите на водача за лични затруднения не могат да се противопоставят на обществените интереси, с оглед на които е предвидено налагане на мярката. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК.. Първоинстанционният съд правилно е приел, че данните по делото не обосновават извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт, съответно, да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Доводът на жалбоподателя, че предварителното изпълнение на обжалвания административен акт ще затрудни възможността му да се грижи за издръжката на семейството, правилно е приет за неоснователен.. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила имуществена вреда от невъзможността му да управлява МПС и да превозва майка си до гр. София за реализиране не земеделска продукция, същата не е нито значителна, нито трудно поправима. По естеството си е лесно преодолима с оглед наличието на алтернативни възможности за придвижване. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Защитаваните от оспорващия негови интереси са непротивопоставими на надделяващия обществен интерес, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Твърденията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е отчел прекомерността на мярката, са неоснователни. Доводите му касаят законосъобразността на ЗПАМ и са неотносими към предварителното й изпълнение и искането за неговото спиране. Наред с това, представените с частната жалба писмени доказателства не водят до различен правен извод за предпоставките по чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, липсата на които правилно е обсъдена и преценена от първоинстанционния съд. По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.. 221, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд