Определение № 2911 от 17.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1553/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. К. П. от [населено място], обл. Търговище срещу определение № 343 от 12.06.2025 г. по в. т. д. № 196/2025 г. на Варненски апелативен съд, с което, на основание чл. 229, т. 5 ГПК, производството по същото дело е спряно до приключване на наказателното производство по ДП № 218/2024 г. по описа на РУ - Омуртаг. Частната жалбоподателка поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Подробно аргументира становището си за отсъствие на предпоставките по чл. 229, т. 5 ГПК със съществуващата в процесуалния закон възможност твърдените от ответника престъпни обстоятелства да бъдат установени по реда на гражданския процес. Счита, че по делото са ангажирани необходимите доказателства, установяващи всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а в случай на противоречие с евентуална влязла в сила впоследствие присъда, същото е преодолимо по реда на извънинстанционния контрол по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответникът – Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, [населено място] – оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 22.07.2025 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да постанови спиране на производството по делото на основание чл. 229, т. 5 ГПК, Варненски апелативен съд е взел предвид данните за висящо досъдебно производство № 218/2024 г. по описа на РУ - Омуртаг, по което Д. П. А. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. “б“, пр. 1 – вр. ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, за това, че на 11.07.2024 г., при управление на л. а. марка „Мерцедес“, модел ГЛЕ 350 Д с рег. [рег.номер на МПС] по непредпазливост е причинила смърт и телесни повреди на повече от едно лице, сред които и e синът на ищцата – С. Р. Й.. С оглед идентичността между деянието, предмет на образуваното досъдебно производство, и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента, е приел, че са налице престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор по чл. 432, ал. 1 ГПК по иска на К. К. П. против „Армеец“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Р. Й.. Обжалваното определение е правилно. В практиката на ВКС, която настоящият касационен състав изцяло споделя (определение № 100 от 06.12.2018 г. по ч. т. д. № 202/2018 г. на ІІ т. о., определение № 134/02.04.2020 г. по ч. т. д. № 468/2020 г. на І т. о., определение № 175 от 28.05.2020 г. по ч. т. д. № 302/2020 г. на І т. о., определение № 185 от 28.04.2022 г. по ч. т. д. № 745/2022 г. на ІІ т. о. и др.), трайно е възприето разрешението, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увреденото лице по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ, от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, по въпросите за авторството на деянието, противоправността му и вината на дееца – чл. 300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ, и с оглед на това исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК (когато наказателното производство е в досъдебна фаза), или на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК (когато наказателното производство е в съдебна фаза); Извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и поради това, в случай че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента. В съобразителната част на цитираните съдебни актове е изразено становище, че фактът на престъплението би бил от значение за изхода на гражданския спор тогава, когато има пълно тъждество между престъпното действие, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ. Същият извод следва и от мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, в които е посочено, че до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгл. чл. 182, б. ”д” ГПК (отм.) – разпоредба, аналогична на чл. 229, ал. 1, т. 5 от действащия ГПК, както и че, ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Извършвайки преценка, че спорното право е обусловено от факта на извършване на престъпление, който не може да бъде установен по реда на гражданския процес, въззивният съд не е допуснал отклонение от установената съдебна практика на ВКС. Образуваното досъдебно производство не е на етап проверка за наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, а напротив – делинквентът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. “б“, пр. 1 – вр. ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК във връзка с процесното пътно-транспортно произшествие от 11.07.2024 г. Това е достатъчно основание, за да се приеме тъждественост между твърдяното в гражданския спор противоправно деяние и деянието, разследвано като престъпление. Следователно, налице е престъпно обстоятелство от значение за изхода на гражданскоправния спор, което не може самостоятелно да бъде изследвано от гражданския съд. Ето защо, изводът на въззивния съд за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е правилен. Що се отнася до цитираното от частния жалбоподател определение № 87 от 13.05.2022 г. по ч. гр. д. № 834/2022 г. на ВКС, I г. о., преценено от него като „по-актуална практика“, същото не е обвързващо за настоящия състав, тъй като не представлява задължителна съдебна практика. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение