Определение № 886 от 26.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6639/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Обжалвано е разпореждане №27388/15.07.2014г., постановено по възз.ч.гр.д. № 10000/2013г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.286 ал.1 т.3 вр. с чл.278 ал.4 ГПК е върната частната жалба на Л. Д. Ж., като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване акт на въззивния съд. В настоящата частна жалба се сочи, че разпореждането за връщане е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното разпореждане съдът е постановил връщане на частната жалба на Л. Ж., насочена срещу въззивно определение, постановено в заповедно производство по чл.417 и сл. ГПК, като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен акт. Разпореждането е правилно. Съгласно приетото разрешение по т.8 от ТР№4/2013г. ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, тъй като законодателят не е предвидил такава възможност. Касае се за двуинстанционно производство, като произнасянето на въззивния съд по съществото на спора, изчерпва реда за инстанционен контрол. В случая, частната жалба, чието връщане е разпоредено, е насочена срещу определение на въззивния съд в заповедното производство, с който е отменено разпореждане на първата инстанция да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. Подадената частна касационна жалба /наименувана само „частна жалба”/ е недопустима за разглеждане, тъй като има за предмет акт, изключен от касационния контрол, съгласно цитираното разрешение по т.8 от ТР№4/2013г. ОСГТК на ВКС. Поради това, правилно въззивният съд, при проверката за редовността й, е разпоредил връщане на основание чл.286 ал.1 т.3 ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение