Определение № 126 от 09.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 210/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Постъпила е частна жалба от П. Г. Б. срещу разпореждане № 38 от 08.01.2020 г., Апелативен съд – Пловдив, с което съдът е приложил към дело молба вх. № 10139/23.12.2019 г., подадена от Б. молба за предоставяне на правна помощ по изготвяне на частна жалба срещу определение № 507 от 28.11.2009 г. Настоящият съдебен състав установи, че в мотивите на разпореждането си съдията докладчик е приел, че подадената молба за правна помощ с вх. № 10 139/23.12.2019 г., подадена от П. Б., е поредна подадена молба по делото и са налице неколкократни произнасяния по искането на Б. за предоставяне на правна помощ. Посочено е, че е налице злоупотреба с право и че съдът не дължи произнасяне по поредни искания по чл. 95 от ГПК. Така постановеното разпореждане съдържа противоречие между мотивите и диспозитива. Съдът е изложил съображения, че не дължи произнасяне, а едновременно с това „прилага по делото молба“. Съдебният акт, включително разпореждането следва да е мотивиран като законът изисква наличие на единство от мотиви и диспозитив. Диспозитивът да съответства на формираната воля. В случая не съответства и диспозитивът противоречи на изложените мотиви. Поради това ще следва да се приеме, че е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да се отстрани от въззивния съд. По изложените съображения следва да се върне делото на Апелативен съд – Пловдив, да отстрани очевидна фактическа грешка в съдебния акт. Върховният касационен съд на Р България