Определение № 9582 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8479/2026 г.

Постъпила е частна касационна жалба от Регионална колегия на Българска асоциация на зъботехниците – Пловдив /РК на БАЗ – Пловдив/, представлявано от М. Вълков – председател на Управителния съвет, чрез адв. Бозев, срещу Определение № 5548 от 13.05.2026 г. по адм. дело № 254/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с която не са присъдени разноски по делото. Претендира разноски за настоящото производство. Постъпило е писмено възражение от П. Г. Г., чрез пълномощника си адв. Йовков, в което изразява становище за правилност на обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съдебното производство е било образувано по жалба, именувана искова молба от П. Г. Г. и П. Г. К. против Управителния съвет на Регионална колегия на Българската Асоциация на зъботехниците - Пловдив. С разпореждане съдът е оставил жалбата без движение за отстраняване на нередовности. В срока за изпълнение на дадените указания е направено уточнение с жалба с вх. № 3910 от 23.02.2026 г. След като се е запознал с исковата молба и уточняващата жалба, съдебният състав е оставил без движение делото и е изискал в срок да бъде изразено писмено становище от Председателя на Управителния съвет на Регионална колегия на Българската асоциация на зъболекарите – гр. Пловдив относно допустимостта и основателността на формулираните искания, както и да предостави заверен препис от документите, оспорени с жалбата и всички относими към правния спор писмени документи. Изразено е становище за недопустимост и неоснователност, като са претендирани разноски, представено е пълномощно и договор за правна помощ. С Определение № 3299 от 20.03.2026 г. на Административен съд-Пловдив, постановено по адм. дело №254/2026 г., е оставена без разглеждане исковата молба на П. Г. Г. и П. Г. К., уточнена с жалба с вх. № 3910 от 23.02.2026 г., против Управителния съвет на Регионална колегия на Българската Асоциация на зъботехниците - Пловдив. На основание чл.159, т.1 от АПК искът, уточнен с жалба, е оставен без разглеждане като недопустим, а производството по делото е прекратено. Съображенията за формиране на този правен извод, направени от първата инстанция, не подлежат на контрол в настоящото производство, поради което следва да се приеме, че са били налице. По отношение на отговорността за разноски съдът е приел, че не е предвидена хипотеза за присъждане на разноски при прекратяване на делото, поради липса на предмет или при липса на правен интерес от оспорването, заради което такива не се дължат на ответника. Изтъкнато е също, че по делото не са били конституирани страни. С Определение № 5548 от 13.05.2026 г. по адм. дело № 254/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив съдът е отхвърлил искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Правилен и обоснован е изводът на съда, че не са налице предпоставките за присъждане на разноски. В конкретния казус съдебното производство е прекратено на основание чл.159, т.1 АПК - поради липса на годен за оспорване административен акт. Разпоредбата на чл.143, ал.3 АПК сочи, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, а чл.143, ал.4 АПК установява изрично задължението за разноски за заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В настоящия случай обаче, Регионалната колегия на Българската асоциация на зъболекарите – гр. Пловдив не е била конституирана като страна в производството. Дори да се приеме, че процесуалната легитимация в съдебното производство не е обусловена от конституирането на страните с нарочен акт, то съгласно чл.153, ал.1 АПК, като страни в производството са посочени оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Следователно, за да придобие качеството на ответник по делото, е следвало оспорването да е било срещу издаден от него административен акт. В случая не е бил налице индивидуален административен акт, който да бъде годен предмет на съдебно оспорване, а както посочва и в собственото си становище – ОС на РК на БАЗ – Пловдив не е административен орган, а частноправен субект, решенията на който уреждат отношенията между равнопоставени субекти (в случая – членове на РК). Следва да се посочи, че извършените от съда процесуални действия, касаещи установяването дали е налице въобще административноправен спор, вкл. и изискването на документи от определени частноправни субекти, не е налагало осъществяване на правна защита от последните, а осъществената такава по договор за правна помощ и съдействие в настоящия случай не е била извършена за страна – ответник по спора, след като допустим такъв не е бил идентифициран. Консеквентно това обосновава и изводите на съда за правилност на атакуваното съдебно определение на състава на Административен съд – Пловдив, поради което и законосъобразно е било отхвърлено искането за изменение на обжалваното определение. По разноските. Разноски в настоящото производство не се дължат. Производството по чл.176а АПК е акцесорно по характер и цели да отстрани процесуален пропуск, допуснат при произнасянето на съда относно разноските. Същото е по оспорване на акт по чл.176а АПК. Този съдебен акт не е самостоятелен, а е в допълнение или изменение на вече постановен съдебен акт, свързан с произнасянето относно дължимостта и размера на разноските, направени от страните в съответната инстанция, като преценката за основателност на искането е съобразно претенциите и доказателствата за разходи по водене на делото, направени до приключване на устните състезания. Ето защо в производството по чл.176а АПК, респ. в производството по оспорване на такъв акт разноски не се дължат и не следва да бъдат присъждани, независимо от изводите за основателността на искането, респ. на частната жалба. По тези съображения претенциите на страните в този смисъл са неоснователни. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение