Определение № 7110 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5485/2024 г.

Постъпила е частна касационна жалба от П. Н. Д. от гр.Пловдив, чрез адв. Дърмонска, срещу Определение №3545 от 17.04.2024 г. по адм. д. №587/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата и против ЕР №00070/021 от 22.02.2024 г. на Специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ на НЕЛК и съдебното производство е било прекратено. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и спорът за законосъобразността на оспорения административен акт да бъде разгледан по същество. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са постъпили. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е и основателна. С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд е приел, че в случая е сезиран с жалба срещу решение НЕЛК, действаща при задължително административно обжалване по отношение акт на състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“АД, но актът на горестоящия орган не подлежи на съдебна проверка с оглед посоченото в чл.145 ал.2, т.2 АПК, тъй като с него не е изменен актът на ТЕЛК, нито той е отменен и въпросът е решен по същество, а преписката е била върната на долустоящия орган за ново освидетелстване. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първостепенния съд. Преди всичко следва да се посочи, че съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) обжалването на решенията на НЕЛК се извършва пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда АПК. Следва да се отбележи също така, че между ТЕЛК и НЕЛК не е налице категоричната връзка: орган и горестоящ административен орган, тъй като актовете на органите на медицинската експертиза са едновременно експертиза и административни актове, като в този смисъл в чл.112 ЗЗ е предвидена възможност дори и за членовете на ТЕЛК да обжалват актовете на НЕЛК. Т. е., уредената в ЗЗ процедура по обжалване е различна от обжалването по административен ред, уредено в АПК и е израз на спецификата на дейността на тези органи. Именно поради това, уредбата в ЗЗ следва да се прилага точно досежно обжалване актовете на медицинската експертиза. С оглед на това са и съответни изводите, че нормите на чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ и чл. 63, ал. 1, т. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи(ПУОРОМЕРКМЕ) са специални по отношение на разпоредбите на чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК. При така посочената нормативна уредба и с оглед правния принцип, че специалният закон отменя общия, текстът на чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗ "... по реда на Административнопроцесуалния кодекс" следва да се тълкува в смисъл, че този кодекс се прилага в производствата по експертизата на работоспособността, доколкото в ЗЗ и в ПУОРОМЕРКМЕ не са предвидени специални разпоредби(така още Определение № 740 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11/2016 г., VI отд.). Освен това от съдържанието на разпоредбата на чл. 112 ЗЗ е видно, че решенията на НЕЛК са всъщност единствените актове на органите на медицинската експертиза на работоспособността, които могат да бъдат обжалвани пред съда. В нормата на чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗ не е посочено кои решения на НЕЛК подлежат на обжалване по съдебен ред, поради което следва да се приеме, че предвидената възможност за обжалване се отнася за всички експертни решения на НЕЛК, стига да са налице останалите процесуални предпоставки, включително да е налице правен интерес от обжалването. В случая за жалбоподателя – освидeтелстваното лице е налице интерес от оспорване, тъй като с жалбата Д. до съда са наведени на първо място твърдения за нищожност акта на НЕЛК с оглед постановяването му от нейн специализиран състав, който обаче бил определен не според водещата и диагноза. Т.е. сочи се, че разгледалият жалбата специализиран състав не е бил компетентен да направи това, респ. нищожният му акт по същество не е предизвикал търсената правна промяна – да отмени акта на състав на ТЕЛК и върне преписката за новото и разглеждане. С оглед на изложеното допустимо е да се извърши съдебна проверка на акта на НЕЛК по оспорване от освидeтелстваното лице с оглед твърденията от една страна за неговата нищожност, а от друга, с оглед проверка само на разрешените с него въпроси. На следващо място преценката за наличието или липсата на правен интерес е всякога конкретна и следва въз основан на установените факти по спора, с който е сезиран съда, в случая през призмата на създалата се ситуация, при която започналото по заявление-декларация на лицето от 04.11.2021г. освидeтелстване продължава да е неприключило повече от две години и половина след стартирането му, въпреки относително кратките срокове за произнасяне на ТЕЛК и НЕЛК, посочени в ПУОРОМЕРКМЕ(така чл.32, ал.3 и чл.47, ал.1). И причината е ясна – трикратното произнасяне на НЕЛК( с актове от 22.02.2022г.; 17.10.2022г. и 29.03.2023г.), вкл. с връщане преписката на ТЕЛК в два от случаите за допълнително изясняване на някои спорни моменти, касаещи заболяванията на лицето. Причината за това е в последно посоченото основание – в чл. 51, т.3, според която норма е предвидено връщане на преписката за ново произнасяне от ТЕЛК при допуснати грешки и пропуски в решението и. Прилагането на специалната процесуална разпоредба на Правилника освен, че следва да се прилага единствено и само в случаите дефинирани в закона (а преценката за това е на съда), а следва да бъде съобразено и със законовия принцип на чл.11 от АПК за процесуална икономия, която изисква процесуалните действия да се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. С издаденото от НЕЛК експертно решение се възстановява(за пореден път) висящността на административното производство пред ТЕЛК, без да бъде издаден административен акт за резултатите от експертизата на трайно намалената работоспособност, които са от значение за упражняване на претендираните от освидетелстваното лице права на осигурителни и социални плащания, поради състояние на инвалидност. За да прецени, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорването, съдът е следвало да извърши проверка относно законосъобразността на отказа на НЕЛК да се произнесе по същество на поставените от лицето въпроси при осъщественото от него задължително административно обжалване, още повече, че с последвало изменение на ПУОРОМЕРКМЕ(чл.51 ал.2), макар и в сила малко след постановяване акта на НЕЛК, последната вече няма възможност, след като веднъж вече е връщала преписката, да постанови повторното и връщане на същото основание. Съгласно новелата на §44 от ПЗР към Постановление № 47 на МС от 13 март 2024 г. за изменение и допълнение на ПУОРОМЕРКМЕ изменената норма на чл.51 ал.2 от Правилника се прилага незабавно, т.е. и за започналите и неприключили до този момент производства по освидетелстване/ преосвидетелстване на лицата пред органите на медицинската експертиза по повод на трайно намалена работоспособност. В този смисъл с жалбата си до съда Д. допустимо търси съдебна проверка на акта на НЕЛК по чл. 51, т. 3 ПУОРОМЕРКМЕ, който акт не е изключен от съдебен контрол за законосъобразност именно с оглед специалната правна уредба, дадена със ЗЗ и подзаконовите актове по прилагането му. Консеквентно това обосновава и извода на настоящия съдебен състав – за незаконосъобразност на атакуваното съдебно определение, което следва да се отмени, а делото се върне на първоинстанционния съд – за продължаване на дължимите съдопроизводствени действия по жалбата на лицето. По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение