Определение № 222 от 28.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1750/2010 г.

Пловдивският окръжен съд е върнал делото за произнасяне от ВКС по две молби с вх.№№ 15160 от 29.06.2011г.и № 15159 от 29.06.11г. по описа на ПОС,подадени съответно от Т. Хайк Г. и А. Т. Г.,всеки един представляван от процесуалния представител адвокат А.,съдържащи искане за присъждане на направени разходи пред касационната инстанция/по гр.д.№ 1750/11г.на ВКС/разноски за адвокатско възнаграждение в размер съответно на по 2 700лв.за всеки от молителите. За постъпилата молба – с оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК- противната страна – А. К. А. е уведомен и е представил становище с вх.№ 18816 от 15.08.2011г/потвърдено с друго от № 12647 от 10.05.2012г./,с които счита,че подадените молби следва да бъдат оставени без разглеждане,пред вид нормата на чл.80 ал.2 от ГПК и обстоятелството, че молителите не са представили списък с разноски. Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,с оглед постъпилата молба,като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С определение № 686 от 1.06.2011г./допълнено с друго от 16.03.2012г./поради липса на изискуемите се предпоставки - не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 629 от 15.07.10г. по в.гр.д.№ 586/10г.на ПОС. Искане за разноски – всеки от ответниците е направил с отговора на касационната жалба/с вх.№ 668 от 30.11.10г.- на листи от 40 и 63 по делото/,по които съдът не се е произнесъл.Към всяко искане е приложено адвокатско пълномощно,като от това с № 091116 е видно,че Т. Хайк Г. е заплатил на 29.11.10г. в брой сумата от 2 700лв. за „отговор на касационна жалба и защита пред ВКС по в.гр.д.№ 586/10г.на ПОС”,а от това с № 09117 е видно,че А. Т. Г. е заплатила на 29.11.10г. в брой сумата от 2 700лв. за „отговор на касационна жалба и защита пред ВКС по в.гр.д.№ 586/10г.на ПОС”. Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК – на ответника се дължат направените по делото разноски. В случая – плащането на разноските се установява с представените договори за правна защита и съдействие.С оглед това обстоятелство и резултата от делото– искането се явява основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл.248 от ГПК се допълни постановеното определение. Възражението за недопустимост на искането,поради липса на представен списък за разноски е неоснователно,тъй като изискването на чл.80 ал.2 от ГПК,касае искане за изменение на вече присъдени разноски, а в настоящия случай такива се присъждат за първи път. Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд ,състав на Трето отделение