Определение № 60105 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2021 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по подадена на 08.08.2019 г. от Л. Р. А. молба за отмяна вх. № 1876 на решение по гр. д. № 496 от 2016 г. на Районен съд – Тервел, в частта, с която на основание чл.76 ЗН е обявена за относително недействителна спрямо ищците Ш. Ш., Е. Й., Д. Ш., У. М., В. М., С. С., К. С., И. С., С. А., Ф. М., Г. А., Ш. Х., Н. С., А. К., Ю. Д., С. М., извършеното с нотариален акт дарение № 181, н. д. № 272/23.09.1999 г., с което С. С., чрез пълномощника си Л. А., от една страна, като дарител, и от друга Л. А., като надарен, с която са дарени следните имоти в землището на [населено място]: нива от 19,999 дка, съставляваща имот № *, нива от 16,003 дка, съставляваща имот № *, нива с площ от 10 дка, имот № *, нива с площ от 7 дка, имот № *; сделката, извършена с нотариален акт № 27/22.01.2008 г. за покупко-продажба, с която Л. А., чрез пълномощника си С. К., от една страна като продавач, и С. К., като купувач, на нива от 16,003 дка, имот № *, сделката, извършена с нотариален акт № 82/04.09.2009 г. за покупко-продажба, с която Л. А. продава на Х. Х. нива от 19,999 дка, имот № * и нива от 7 дка, имот № *, сделката, извършена с нотариален акт № 28/22.01.2008 г. за покупко-продажба, с която Л. А. продава на К. О. нива от 10 дка, имот № *. Подадена е молба вх. № 260890/29.12.2020 г. за отмяна на разпореждане от 25.11.2019 г., с което въззивната жалба на молителя от 27.05.2019 г. срещу първоинстанционното решение, е върната като просрочена. Подадена е и молба вх. № 260891/29.12.2020 г. за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 515/2018 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Л. А. искове за допускане на съдебна делба на имот № *, имот № * и имот № * в землището на [населено място], като вместо него е постановено ново по същество, с което е допуснато извършването на съдебна делба на описаните имоти между съделителите при посочени квоти. Решението е потвърдено в останалите обжалвани части за отхвърляне на исковете за делба. Поддържа се, че съдебните актове са постановени при нарушаване на правилата за призоваване, вследствие на което е бил лишен от възможност да участва в делото и да защити интересите си. Молителят сочи, че призоваването е извършено в нарушение на разпоредбата на чл.46 ГПК на лице, което не живее на неговия адрес. С молбата са представени писмени доказателства. Ответниците по молбата не са подали отговор на същата. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, каквото се поддържа от молителя, следва да бъде подадена в тримесечен срок от узнаване на решението - чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Този срок във всеки конкретен случай подлежи на доказване. В настоящата хипотеза са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на подадените молби срещу влезлите в сила решения до разглеждане. Съгласно първата от цитираните по-горе разпоредби основание за отмяна е налице, когато вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила страната е била лишена от възможността да участва в делото лично или чрез процесуален представител. В конкретния случай молителят излага твърдения, според които правото му на участие в процеса е било нарушено поради нередовно призоваване, в резултат на което е бил лишен от възможност да участва в разглеждането на делото. С оглед на това молбите се явяват допустими, като преценката за тяхната основателност е въпрос по същество. Молбата срещу влязлото в сила решение по гр. д. № 496 от 2016 г. на Районен съд – Тервел, в описаната част, е постъпила на 08.08.2019 г. в деловодството на ВКС, а срещу въззивното решение по гр. д. № 515 от 2018 г. на Окръжен съд – Добрич, на 29.12.2020 г. Същите следва да се считат подадени в тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Въззивното решение от 12.03.2019 г. не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 412/28.09.2020 г. по гр. д. № 1406/2020 г. на ВКС /28.12.2020 г. е официален почивен ден, а молбата е подадена на първия работен ден след него – 29.12.2020 г./. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира, че молбите за отмяна на влезлите в сила решения следва да бъде допуснати за разглеждане в открито заседание. Молбата за отмяна на разпореждането за връщане на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е процесуално недопустима. На отмяна подлежат само онези актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. тези, с които се разрешават спорове за материално право. Посочения по-горе съдебен акт, чиято отмяна се иска по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, не се ползва със сила на пресъдено нещо. Преграждащите определения, с изключение на определенията за прекратяване на производството поради отказ от иска, не се включват в предмета на влезлите в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна /ТР № 7/05.06.2017 г., на ОСГТК на ВКС, т.6 от същото/. Молбата следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, съдът