Определение № 2409 от 16.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.1057/7.03.24 по г.д.№.2213/23 на ВКС, състав на ІV ГО, молбата на „Еф Джи Финанс“ЕАД по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските – чрез присъждане на такива за първа и втора инстанция предвид променения резултат на спора и уважаване на претенцията, е оставена без разглеждане като недопустима. Постъпила е частна жалба вх.№.4444/13.03.24 от „Еф Джи Финанс“ ЕАД с искане за отмяна на горепосочения акт. Поддържа се, че съдът неправилно е оставил молбата без разглеждане, тъй като със същата се иска допълване на решението в частта за разноските – чрез присъждане на такива и за първите две инстанция, а не изменението му, и представянето на списък с разноски не е условие за допустимостта му – още повече, че в случаи такива списъци са представени пред първата и въззивната инстанция. Ответната страна ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ оспорва жалбата. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С обжалвания акт е прието, че с касационното решение е отменено решение №.39/24.01.23 по в.търг.д.№.902/22 на АС София и ответникът е осъден да плати на „Еф Джи Финанс“ЕАД 65000лв. застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ № 4704190200001252, за кражба на лек автомобил „Тойота“, модел „Ланд Крузер“, с [рег. номер], 2076,39лв. законна лихва за забава върху главницата за периода 02.11.20 /датата на отказа за плащане/ - 24.02.21 и законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.21, както и 9341,53лв. разноски по делото; в съдебно заседание на 23.01.24 процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на разноски, представил е списък на същите /в размер на 9341,53лв.-8000лв. адвокатско възнаграждение и 1341,53лв. държавна такса/ и е направено изявление, че се претендират разноски съобразно представения списък; вписаните в него такива са присъдени с решението; доколкото представянето на списък с разноски е процесуална предпоставка за разглеждане на молбата за изменение на решението в частта за разноските, е намерено, че същата е недопустима. С касационната жалба касаторът е направил искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, както и пред първата и въззивната /стр.8 гръб/. В проведеното съдебно заседание пълномощникът му е представил пред ВКС списък на разноските пред касационната инстанция, ведно с договор за правна защита и съдействие по г.д.№.2213/23 на ВКС. Изявлението на същия, че претендира разноски съобразно списъка, касае направените такива в касационното производство, и не отменя искането, съдържащо се в касационната жалба - при условие, че същата бъде уважена, да му се присъдят разноските и пред първата и въззивната инстанция. Искания за присъждане на разноски пред тези инстанции са били своевременно заявени в проведените от тях открити съдебни заседания, в които е даден ход на устните прения; тогава са били представени и надлежни списъци с претендираните разноски с доказателства за извършването им пред съответния съд. При това положение ВКС е бил редовно сезиран с искане за присъждане на разноски пред трите инстанции, по което не се е произнесъл изцяло – липсва произнасяне по претенцията за разноски в първите две инстанции. При това положение искане за допълване в частта за разноските е допустимо и за произнасяне по същото представянето на списък с разноски не е изискуемо условие /ТР 6/2012 от 6.11.13, ОСГТК/. Такова искане се съдържа в молба вх.№.2465/12.02.24, не е налице пречка за произнасяне по съществото му, като определението, с което то е оставено без разглеждане, е незаконосъобразно. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,