Определение № 410 от 11.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 208/2026 г.

Постъпила е молба, вх.№ 2418/06.02.2026г., от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, чрез адв.Н.Ш., с искане за връщане на част от внесената като гаранция за спиране на изпълнението на невзязлото в сила въззивно решение сума в размер на 30 677.52 евро по посочената в молбата банкова сметка с титуляр молителя. Съставът на ТК, намира следното: Производството по делото е по чл.282, ал.2 от ГПК, образувано по молба на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, чрез адв.Н.Ш.. С постановеното по делото определение № 319/03.02.2026г. е спряно изпълнението на невлязлото в сила осъдително решение № 30/28.01.2026г. по възз.т.д.№ 542/2025г. на Апелативен съд - Пловдив само в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното, са присъдени допълнителин обезщетения от по 30 677.51 евро на всеки от тримата ищци, а с определение № 351/05.02.2026г. е оставено без уважение искането на молителя за неговото допълване. Както е констатирано в определение № 319/03.02.2026г., внесената от молителя сума за гаранция в размер на 122 710.05 евро надхвърля обезпечителния интерес, който в случая е в общ размер 92 032.56 евро. Видно от извършеното удостоверяване от служител от счетоводния отдел, и към днешна дата цялата внесена от молителя сума е налична по сметката на ВКС. При това положение липсва основание за задържане по специалната сметка на ВКС на разликата над обезпечителния интерес от 92 032.56 евро до размера от 122 710.05 евро, а именно на сумата – 30 677.49 евро. Молбата е депозирана в срока по чл. 82 ГПК. Поради изложеното, искането е основателно и следва да бъде уважено. Мотивиран от това, съставът на ТК: