Определение № 50 от 17.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2460/2020 г.

Производството е по чл. 83, ал. 2 ГПК. Постъпила е молба от М. М. М. с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването му от задължението за заплащане на държавна такса по касационната му жалба, по която е допуснато касационно обжалване с определение № 820 от 27.11.2020г. по настоящото дело. Молителят излага съображения, че няма достатъчно средства за заплащане на горепосочената държавна такса, тъй като не разполага с имущество, което да осребри, доколкото цялото му налично имущество е възбранено и запорирано от КПКОНПИ. Поддържа също, че не получава достатъчно доходи за заплащане на държавната такса, разведен е и има дете, на което дължи издръжка. Представя декларация за материално и гражданско състояние от 11.01.2021г., в която е декларирал, че не получава месечен доход, не е в граждански брак и дължи издръжка на дете в месечен размер от 600 лв.. Моли да бъде освободен от задължението за заплащане на горепосочената държавна такса в размер на 18 559. 71 лв., а в случай, че съдът приема това негово искане за неоснователно, да продължи предоставения срок за внасяне на дължимата държавна такса, предвид големия й размер и обстоятелството, че към момента на подаване на молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК е задържан в следствения арест. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, настоящият състав приема по молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК: Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК при извършване от съда на преценката дали физическото лице няма достатъчно средства, за да заплати съответната държавна такса в образуваното производство се вземат предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. В настоящият случай касаторът е декларирал с писмена декларация от 11.01.2021г., че не получава месечен доход, че не е в граждански брак и че дължи месечна издръжка на непълнолетно дете в размер на 600 лв.. Същият притежава имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по реда на чл. 23 ЗОПДИППД(отм.) – възбрани върху два недвижими имота; запор върху дружествени дялове от капитала на „Миладжио-М“ ЕООД и запор върху банкови сметки с титуляри касатора М., Д. З.-М. и М. М. М. (син), чиято наличност видно от доказателствата по делото многократно надхвърля размера на държавната такса, от заплащането на която молителят желае да бъде освободен. Наложените обезпечителни мерки не са пречка дължимата държавна такса по касационната жалба да бъде заплатена от касатора. В нормата на чл. 23, ал. 4 ЗОПДИППД (отм.) е предвидена възможност съдът да разреши извършване на плащане или други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за посрещането на изчерпателно изброени нужди на заинтересованото лице. Съгласно чл. 23, ал. 4, т. 7 ЗОПДИППД (отм.) съдът може да разреши извършване на плащане или други разпоредителни действия с такова имущество за заплащане на разноски във връзка с производството по този закон, което включва и внасяне на дължимите такси. Изложените съображения налагат извода, че касаторът има налично имущество, макар възбранено и запорирано по реда на чл. 23 ЗОПДИППД (отм.), от което би могъл да освободи средства за заплащане на дължимата държавна такса по касационната жалба, следователно не са налице основанията на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването му от това публично задължение. Законодателят е предвидил специален ред в чл. 23, ал. 4, т. 7ЗОПДИППД (отм.), при установена нужда от средства за заплащане на дължима държавна такса по жалба и установена невъзможност на физическото лице да заплати същата с разполагаеми средства, да бъде освободено имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по посочения специален закон, от което таксата да бъде заплатена. В горепосочения смисъл е формираната практика на ВКС, обективирана в определение № 124 от 20.03.2018г. по ч. гр. д. № 1033/2018г. на ІІІ г.о.; определение № 458 от 10.10.2016г. по ч. гр. д. № 3450/2016г. на IV г.о.; определение № 208 от 6.04.2015г. по ч. гр. д. № 1041/2015г. на III г.о.; определение № 297 от 25.04.2014г. по ч. гр. д. № 2235/2014г. на III г.о.; определение № 194 от 25.04.2018г. по ч. гр. д. № 422/2018г. на ІV г.о.; определение № 856 от 18.11.2014г. по ч. гр. д. № 6531/2014г. на ІV г.о. и др.. На основание изложеното, молбата на М. М. М. с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. На основание чл. 63, ал. 1 ГПК и съгласно направеното искане от касатора, даденият с определение № 820 от 27.11.2020г. по настоящото дело срок за внасяне на дължимата държавна такса по касационната жалба следва да бъде продължен с още три месеца, считано от 12.01.2021г. – датата, на която изтича първоначално даденият едноседмичен срок. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,