Решение № 7304 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11507/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране – гр. София против решение № 33076 от 09.10.2025г., постановено по адм. дело № 3439/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което по жалба на К. И. И. от гр. София е било отменено Решение № Ж-160/20.02.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и преписката е изпратена на КЕВР за ново произнасяне по жалбата му вх. № Е-11К-00-19/ 15.08.2023г. при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и ,вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на К. И. И. от гр. София срещу Решение № Ж-160/20.02.2025 г. на КЕВР като неоснователна. В съдебно заседание жалбата се поддържа от юрисконсулт Ненков, който по същество твърди неправилност на обжалваното съдебно решение по съображения, изложени в жалбата и в самото съдебно заседание. Претендира разноски. Ответникът, „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД – гр. София, редовно призован, не се представлява, но в писмено становище поддържа изложените от страна на КЕВР касационни основания и моли съдебното решение на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Ответникът, К. И. И. от гр. София, редовно призован, се представлява от адв. С.Рунтов, който оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание, а по същество твърди правилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно изложени в писмения отговор на жалбата и устно – в хода по същество. Претендира присъждането на съдебни разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид оспорения съдебен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, изложени във връзка със спорния предмет, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията на съдебния състав за този извод са следните: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на К. И. И. срещу Решение № Ж-160/20.02.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което било прекратено административното производство, инициирано пред Комисията по жалба на същото лице срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД във връзка с условията и цената за присъединяване на обект за потребление на електрическа енергия, находящ се в ПИ 055003 в землището на с. Караполци, община Елин Пелин. От събраните по административната преписка доказателства съдът е установил, че на 23.08.2017 г. между жалбоподателя и електроразпределителното дружество е бил сключен Договор за присъединяване към разпределителната мрежа № 1202361569 за обект „жилищно строителство“, като съгласно договора присъединяването е следвало да се извърши чрез съоръжения ниско напрежение съобразно условията за присъединяване, представляващи неразделна част от договора. Съдът възприел за безспорно между страните и обстоятелството, че имотът на жалбоподателя се намира извън регулационните граници на населеното място, поради което е било необходимо изработването и одобряването на подробен устройствен план – парцеларен план, което производство започнало с Решение № 266/29.10.2020 г. на Общински съвет – Елин Пелин, който разрешил изработването на ПУП – ПП, а същият бил одобрен с последваща Заповед № ТС-764/06.08.2021 г. Съдът констатирал и наличието на издадено разрешение за строеж, влязло в сила на 25.06.2022 г., а на 23.05.2023 г. „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД издало потвърждение за изградени съоръжения. Първоинстанционният съд е установил и това, че електроразпределителното дружество е изготвило допълнително споразумение към договора за присъединяване, връчено на жалбоподателя на 10.07.2023 г., което същият отказал да подпише заради съществено увеличение на дължимата от заявителя по договора за присъединяване цена, тъй като с предложеното доплащане в размер на 18 985,19 лв. с ДДС, общата цена възлизала на 22 869,19 лв. с ДДС. Установено било по делото и това, че К. И. е оспорил пред КЕВР условията за присъединяване и размера на определената цена, като е подал жалба срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. По тази жалба първоначално КЕВР е постановила Решение № Ж-921/01.11.2023 г., с което е прекратила преписката, но с влязло в сила решение на Върховния административен съд това решение е било отменено и преписката е върната за ново произнасяне при съобразяване на дадените задължителни указания. В изпълнение на съдебните указания председателят на КЕВР сформирал работна група, като от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД била изискана информация относно начина на формиране на цената за присъединяване и дали в нея е включена вече платената от жалбоподателя сума от 3884 лв. Дружеството е представило становище, в което е посочило, че цената е формирана по реда на чл.33, ал.4 от Наредба № 1/2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, като е приложило данни за включените разходи и съответните разходооправдателни документи. В хода на съдебното производство е била назначена и приета съдебно-техническа експертиза, която съдът е кредитирал като компетентно и обосновано изготвена. От заключението първоинстанционният състав възприел това, че електроразпределителното дружество е изпълнило изискванията по договора за присъединяване, както и че съгласно чл.33, ал.1 и ал.6 от Наредба № 1/2017 г. цената за присъединяване на клиенти с мощност до 15 kW, в която група попада и обекта на К. И., съдържа само постоянна компонента. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията на КЕВР по чл.76 ЗЕ и чл.22, ал.1, т.1 ЗЕ, след провеждане на предвидената в Наредба № 3/2013г. процедура и при спазване на изискуемата форма. Независимо от това съдът е достигнал до извода, че административният акт е постановен при съществени процесуални нарушения. В мотивите си съдът е посочил, че КЕВР не е изпълнила в пълен обем задължението си да извърши реална и задълбочена проверка на всички относими факти и обстоятелства, касаещи законосъобразността на предложеното от електроразпределителното дружество изменение на цената за присъединяване. Прието е, че още към момента на сключване на договора през 2017 г. на дружеството са били известни обстоятелствата, че имотът се намира извън регулация и че за присъединяването му ще е необходимо изграждането на допълнителни съоръжения, включително необходимостта от изработване на ПУП – ПП и изграждане на въздушна линия ниско напрежение. Първоинстанционният съд е подчертал, че в договора изрично е била определена цена за присъединяване, съдържаща постоянна компонента в размер на 3884 лв., като липсва договорна клауза, допускаща последваща промяна на тази цена или квалифицираща я като прогнозна. Според съда единствената договорно предвидена възможност за допълнително заплащане е била свързана с евентуално изместване на съществуващи електрически съоръжения. Съдът е намерил, че КЕВР формално е изпълнила дадените от АССГ и ВАС указания, като е изискала документи и информация от електроразпределителното дружество, но не е извършила необходимия анализ на събраните доказателства и не е дала отговор на съществените възражения на жалбоподателя. Приел е, че административният орган не е изяснил по какви причини след сключването на договора и след изтичането на повече от пет години е било необходимо сключването на допълнително споразумение с многократно увеличена цена за присъединяване, без в самото споразумение да бъдат изложени основанията за това увеличение. Първоинстанционният съд е посочил още, че КЕВР не е изследвала дали действително е била необходима калкулацията на седем броя железобетонни стълбове в предложената цена, както и дали тези съоръжения ще обслужват единствено процесния имот или представляват част от развитието и модернизацията на електроразпределителната мрежа, което би могло да има значение за разпределението на разходите между различни потенциални потребители. Съдът е възприел като основателни възраженията на жалбоподателя, че съществува възможност така изградената инфраструктура впоследствие да бъде използвана и за присъединяване на други имоти, намиращи се извън регулационните граници на населеното място. По тези съображения съдът е приел, че КЕВР е възприела безкритично изложеното от електроразпределителното дружество относно начина на формиране на цената, без да извърши самостоятелна преценка за правилното приложение на чл.33, ал.4 и ал.6 от Наредба № 1/2017 г. Прието е било, че оспореното решение страда от липса на достатъчни мотиви, което нарушава правото на защита на жалбоподателя и обуславя незаконосъобразност на административния акт. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е отменил Решение № Ж-160/20.02.2025 г. на КЕВР и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на спора съдът е уважил искането на жалбоподателя за присъждане на разноски и е осъдил КЕВР да му заплати сумата от 2560 лв., представляваща държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Правилен е решаващият извод на АССГ за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с поведението на органа при изпълнение на процесуалните му задължения за пълно изясняване предмета на спора преди произнасяне по същия. В тази връзка съдебното решение не страда от нито един от пороците по чл.209,т.3 от АПК посочени от касатора. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и е обосновано. Мотивите, изложени от страна на първостепенния съд са правилни, логични и подробно- обосноваващи крайния резултат по делото, поради което на първо място съдът препраща към тях на основание чл.221, ал.2 АПК. Правилно е заключението, до което достига АССГ, че след отмяна на предходно Решение на КЕВР по случая и дадени указания от страна на ВАС, Комисията само формално е събрала указаните от съда доказателства, но не ги е кредитирала комплексно с останалия доказателствен материал, като по този начин практически е изложила аргументи по същество, които не се отличават от тези, посочени в предходното й Решение, т.е. подходила е формално към изясняване на фактите и обстоятелствата по спора. В допълнение настоящата инстанция намира за необходимо да посочи сред аргументите, обосноваващи отмяната на оспореното Решение на КЕВР и обстоятелството, че се касае не за предварителен договор, а за окончателен такъв, сключен между страните. Цената на всеки възмезден договор е съществен елемент, по отношение на който страните са постигнали съгласие, а клиентът я е заплатил, т.е. изпълнил е своята част от договорните задължения. В самия договор не се съдържа нито отлагателна клауза за определяне размера на цената след извършване на съответните дейности, нито се сочи цената като прогнозна. Никоя от страните не е оправомощена от другата едностранно да разполага с правото да променя елементи от сключения договор, включително и неговата цена. В случай на претенция за това, че изграждането на мрежата е коствало на разпределителното дружество повече от договорената цена, то би могло на основание чл. 59, ал.1, вр. чл.55 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, да търси по съдебен път сумата, с която счита, че клиентът се е обогатил без основание за сметка на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, в който случай обогатилият се, в случай на доказване на исковата претенция, би дължал да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Недопустимо обаче в подобна хипотеза е една от страните по договора да принуждава другата да приеме изменение на негов съществен елемент “post factum”. Отделно от това, дори и хипотетично да бъде възприета тазата на електроразпределителното дружество за наличие на доказателства, обосноваващи промяна на цената за присъединяване, същото е било задължено своевременно да уведоми клиента, за да бъде постигнато съгласие относно този съществен елемент от предмета на договора, преди да изпълни своята престация. Още повече, че нормата на чл.21, ал.5 от Наредба №6/2014г. позволява на лицето, с което се сключва договорът за присъединяване, да поеме задължение за проектирането на съоръженията за присъединяване; за изпълнение на определен вид строителни и монтажни работи по присъединяването по работния проект, както и изграждане на съоръженията. Т.е. в конкретния случай изобщо не е било необходимо същите да бъдат реализирани задължително от оператора, особено при твърденията за такава загуба от тази дейност. Разглежданият договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е сключен по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. С подписването му страните са се споразумели за задълженията, свързани с проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване. В този случай разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД гласи, че договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закон, каквито операторът не е посочил. В крайна сметка, при изпълнени задължения от двете страни по подписания договор, същият се счита за реализиран и е основание за финализиране присъединяването обекта на жалбоподателя, в случай разбира се, че последният се е снабдил с документ за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден при условията и по реда на Закона за устройство на територията, на осн. чл.30, ал.1, т.2 от Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, приложим в настоящия момент. В крайна сметка осигуряването на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа е задължение на енергийните предприятия, лицензирани за осъществяване на съответната дейност, което те са длъжни да изпълняват по отношение на всички клиенти, които отговарят на предвидените в закона условия. Изискванията към обектите са нормативно установени и лицензиантите не могат да поставят други, допълнителни изисквания или да извършват друга преценка извън тази относно спазването на нормативните изисквания. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЕ операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който: 1. има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа; 2. е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа, и 3. е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа, по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Условията и редът за присъединяване към електропреносната и електроразпределителна мрежа и за сключване на договорите по, ал. 1 се уреждат с Наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ. Договорът за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа е със срок за присъединяване не по-дълъг от срока за въвеждане в експлоатация на обекта и съоръженията за присъединяването му (ал. 3). Съгласно, ал. 4 отказът на оператора на електроразпределителна мрежа да извърши присъединяване се мотивира, което задължение операторът също не е изпълнил. Съгласно чл. 11 от Наредба № 6/2014 г. основанията за отказ от страна на мрежовия оператор да присъедини изцяло или частично обект към електрическата мрежа са лимитативно изброени и неуредени финансови претенции, възникнали след изпълнението на договора за присъединяване не са сред посочените. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба № 6/2014 г., за присъединяването на обект към електрическата мрежа лицето, сключило договор за присъединяване, заплаща цена за присъединяване съгласно действащата нормативна уредба по начин и в срокове, определени в договора за присъединяване. Според нормата на чл. 21, ал.3 от Наредба №6/2014г. (приложима към релевантния момент на започване на изграждането), за да започне съответният мрежови оператор изграждането на съоръженията за присъединяване, следва да са били изпълнени няколко предпоставки, една от които е заплащане на определената в договора цена за присъединяване. Очевидно след като е предприел изграждането на съоръжения, цената по договора му е била изплатена. Наред с изложеното, жалбоподателят няколкократно е излагал и твърдения за наличие на присъединени от същото съоръжение други клиенти, в който случай за изчерпателност на проверката КЕВР е следвало да изиска информация и за тях и най-вече за предмета и стойността и на техните договори, поради наведените доводи за съмнения, че стойността на едни и същи съоръжения или поне част от тях, е заплатена няколкократно от различни клиенти. Това твърдение има пряко отношение към спорния договор и също е следвало да бъде проверено от страна на КЕВР с оглед изясняване на релевантните за спора обстоятелства. Поради гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника К. И. И. от гр. София сумата от евровата равностойност на 1000 /хиляда / лв. адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно съобразно тежестта на делото и вложените от страна на адвоката усилия. Воден от горните съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение