Решение № 182 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2010 г.

Решение № 182 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. Л., А. М. Л., А. И. Л., Н. М. М., Н. М. Ч., С. Ф. М., М. Ф. Л., С. Ф. Л., Й. М. Б., С. М. Л., А. А. Л. и Г. М. Л. против решение № 119/21.04.2010 г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по гр. д. № 968/2009 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 106/21.06.2006 г. постановено по гр. д. № 772/2004 г. по описа на Районен съд [населено място] и вместо него е постановено: отхвърля предявеният от ищците, горепосочените касатори в настоящото производство, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за осъждане на ответниците А. Р. Б. и Ф./Ф./ Ф. Б. да отстъпят собствеността и предадат владението на следния недвижим имот: УПИ- *, кв. 44 по сега действащия план на [населено място], [община], област Б., утвърден със Заповед № 108/1978 г. на кмета на Общината, с площ от 630 кв. м, като отменя констативен нотариален акт № *, т. III, рег. № * нот. д. № */2003 г. на нотариус Е. Л. -О., с район на действие РС Гоце Делчев, на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./. С определение № 225/02.03.2011 г. по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато, в частта му, с която е отменен нотариален акт № *, т. III, рег. № * нот. д. № */2003 г. по описа на нотариус Е. Л. -О., с район на действие РС [населено място], поради наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с наличие на евентуална недопустимост на въззивното решение в тази му обжалвана част, с оглед предвиденото в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В касационната жалба се излагат оплаквания, че въззивното решение, в частта му, с която на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ е бил отменен съставения нотариален акт № */2003 г., е недопустимо, тъй като няма такова искане, а и ревандикационния иск е отхвърлен, като освен това е отменен целия нотариален акт, като предмет на исковата претенция е един имот, който е част от отразените в нотариалния акт четири поземлени имота. Ответниците по касационната жалба А. Р. Б. и Ф. /Ф./ Ф. Б. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите, изложени във връзка с наведените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК приема следното: В мотивите си, въззивният съд е констатирал, че ищците, настоящи касатори, черпят правото си на собственост върху процесния имот, на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ, въз основа на позитивно решение № 1743Б от 1.06.1999 г. на ПК С., с което се признава правото на собственост на наследници на М. Ф. Л., в съществуващи /възстановими/ стари, реални граници на описаните земеделски имоти, включително и процесния имот, посочен в т. 23 от решението и представящ нива от 0,630 дка, находяща се в землището на [населено място], местн. Т., при граници: М. А., улица, С. Л., И. Б. и улица, установен с емлячен регистър от 1949 г., понастоящ намиращ се в имот пл. № *, парцел *, кв. 44 по плана на [населено място], за който имот заедно с останалите земеделски имоти, описани в пунтове 22-25 на горепосоченото решение на ПК, ищците са се снабдили с констативен нотариален акт № *, т. III, нот. дело № */2003 г. на нотариус Е. П. Л. -О. За да отхвърли предявения ревандикационен иск, въззивният съд с решаващите си изводи, е приел, че така постановеното решение на ПК, не е породило конститутивно и вещно-правно действие и същото не може да легитимира ищците като собственици на процесния имот, тъй като само при наличие на скица на възстановените земеделски имоти, заверена от ПК, а за имотите в строителните граници и от техническата служба на общината, каквато липсва за описаните в решението имоти, включително и за процесния, може да ги индивидуализира в достатъчна степен и същите да са обект на гражданския оборот, поради което и процедурата по възстановяване на собствеността върху този имот не е завършена и ищците не се легитимират като негови собственици. Във връзка с констатирана от въззивния съд по реда на косвения съдебен контрол незаконосъобразност на горепосоченото решение на ПК С., на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./, съдът е отменил съставения въз основа на това решение констативен нотариален акт № */2003 г. Видно от изложеното в исковата молба, съдът е бил сезиран с иск с правно основание член 108 от ЗС, от ищците, в качеството им на наследници на М. Л., против А. и Ф. Б., за осъждане на ответниците да им отстъпят собствеността и предадат владението на недвижим имот: УПИ -* пл. № * от кв. 44 по сега действащия план на с С., [община], област Б., утвърден със Заповед № 108/1978 г. на Кмета на общината, с площ на имота от 630 кв. м при описани съседи, за който имот се легитимират като собственици по силата на констативен нотариален акт № */2003 г., описан в пункт първи на нотариалния акт. Ответниците по ревандикационния иск го оспорват и в съдебно заседание, проведено на 07.01.2005 г. по гр. д. № 772/2004 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев са оспорили истинността на горепосочения нотариален акт /лист27 от делото/ и с определение взето в същото съдебно заседание е било открито производство по оспорване истинността на нотариалния акт за собственост на недвижим имот член 483, ал. 1 от ГПК /отм./, № *, том 3, рег. № *, дело № */2003 г. относно т. 1 на същия. С постановеното решение от първоинстанционния съд, което е било отменено с въззивното решение, предмет на настоящата касационна жалба, е бил уважен предявеният ревандикационен иск и е признато, че оспорването истинността на нотариален акт № */2003 г. не е доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./, когато акт издаден в едно охранително производство засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като иска се предявява срещу лицата, които се ползват от акта и при уважаване на иска издаденият акт се отменява или изменява. Такава претенция, видно от данните по делото, няма заявена, напротив ответниците само са оспорили истинността на този констативен нотариален акт и то по отношение съдържащото се в точка първа на акта, за което е открито производство по оспорването му. Това е различно и не се отнася до фактическия състав, предвиден в разпоредбата на чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./, която както е посочено в закона може да се заяви с предявяване на иск, в случая няма заявен такъв нито като насрещен от ответниците, нито като инцидентен установителен иск. Като се е произнесъл по гореизложението мотиви по непредявен иск и е отменил на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ посочения нотариален акт за собственост на ищците, които са сезирали съда само със заявената от тях ревандикационна претенция, която е била отхвърлена с въззивното решение, съдът в тази му част е постановил едно недопустимо решение, което следва да се обезсили в тази му част. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд