Определение № 438 от 24.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4213/2017 г.

С определение №.2561/2.08.17 по г.д.№.2407/16 на Софийски апелативен съд /САС/, ГК, 12с., по реда на чл.192 ал.4 ГПК /отм./ е изменено решение №.741/31.03.17 по г.д.№.2407/16 на САС, ГО, 12с., в частта за разноските пред първоинстанционния съд - като е отменено решение №.6434/15.09.15 по г.д.№.04424/06 на СГС, ГО, 19с., в частта, с която В. С. М. е осъдена да плати на С. Е. Г. и К. С. Д. съответно над 5818,23лв. и над 964,17лв. разноски в първоинстанционното производство. Постъпила е частна жалба от В. С. М. с искане за отмяна на горното определение в частта му относно присъждане на С.Г. и С.П. на заявени от процесиуалния им представител разноски за адвокатско възнаграждение /съответно 1000лв. и 500лв./, за които не са представени доказателства за плащане. Ответната страна С.Г. оспорва жалба. Сочи, че с молбата по чл.192 ал.4 ГПК е искано произнасяне в частта за разноските единствено предвид оспорване на разноски за вещи лица – оплаквания във връзка с присъдени разноски за адвокатско възнаграждение не са релевирани. С. А. П. не взема становище. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Атакуваното определение е постановено по молба на В.М., в която изрично е посочено, че се иска изменение на решението в частта за разноските, доколкото въззивният съд не е съобразил направено от жалбоподателя в т.8 от въззивната му жалба оспорване. В този пунк от жалбата е посочено, че първоинстанционният съд неправилно е определил разноските относно възнаграждения за вещи лица - тъй като се е съобразил със списъка за разноски на адв. Ц. и адв. К. /процесуални представители на С. Г. и К. Д./, а не с документите по делото за действително внесени депозити /от които се установява, че внесените суми са по-малки от посочените в списъка/. С обжалваното определение САС е приел, че тези оплаквания са основателни, и е намалил размера на присъдените разноски на С.Г. и К.Д. предвид по-малките действително направени разходи за вещи лица. При тези фактически обстоятелства настоящият състав намира, че подадената частна жалба е неоснователна. САС се е произнесъл по молба за изменение на решението в частта за разноските, в която изрично е посочен обхвата на оспорването – присъдените суми за разноски за вещи лица на С.Г. и К.Д.. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е обвързан от параметрите на търсената защита. Поради това и произнасянето му, за да е допустимо, трябва да е съответно на същите. В случая САС правилно и законосъобразно се е съобразил само с направеното оспорване. Последващо - заявено едва с частната жалба срещу определението му -въвеждане на нов предмет на спора относно разноските пред първоинстанционния съд /адвокатски възнаграждения по договори за правна защита на страните С.Г. и С.П./, е ирелевантно и не би могло да обуслови произнасяне по незаявени с молбата обстоятелства – включително и от настоящата инстанция. С оглед на изложеното, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,