Определение № 547 от 11.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 547/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, представлявано от адв. Зорница Василева, срещу определение № 89 от 12.01.2023г. по в.гр.д. № 1664/2022г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата му за изменение на постановеното по делото решение № 1291 от 24.10.2022г. в частта за разноските. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че разноски за заплатено адвокатско възнаграждение не му се дължат, тъй като не е представен договор за правна защита и съдействие. Сочи, че по делото своевременно са представени фактура и дневно извлечение към нея като доказателство за извършено плащане по същата и основанието за издаване на фактурата е изготвяне на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство във въззивното производство. Поддържа, че фактурата съдържа описание на съществените елементи на договорното правоотношение – вид на услугите, размер на възнаграждението, начин на плащане, наименованията на страните и времето и мястото на издаването ѝ, поради което съгласно трайната практика на ВКС същата може да бъде приета като доказателство за възникнало правоотношение. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1356 лева. Ответникът Л. З. Г., представляван от адв. А. М., оспорва частната жалба. Намира производството по изменение на въззивното решение в частта за разноските за недопустимо, тъй като в решението си въззивният съд въобще не се е произнесъл по въпроса за разноските, поради което няма как да се иска изменение на решението в тази част, а е допустимо да се иска допълването му по реда на чл.250 ГПК и едва след това – изменение по реда на чл.248 ГПК. Намира за правилен извода на въззивния съд, че поради липсата на представен договор за правна защита и съдействие, въз основа на който е извършено плащане на адвокатско възнаграждение, разноски на страната не се дължат. При условията на евентуалност прави искане на частния жалбоподател да се присъдят разноски, изразяващи се в дължимото се възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивната жалба съгласно Наредба № 1/2004г., като се съобрази, че пълномощникът му единствено е изготвил отговор на въззивната жалба, но не се е явил в съдебно заседание. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че с отговора на исковата молба е представено заверено копие от пълномощно от представляващия Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” за Адвокатско дружество „Х., Я. и Ц.”, с което съдружниците в адвокатското дружество са упълномощени да представляват сдружението в производството по предявения против него иск до окончателното му приключване с влязъл в сила акт. Посочил е, че не е приложен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно в какъв размер е договореното адвокатско възнагражение, като към списъка на разноските във въззивното производство са представени единствено фактура от 06.06.2022г., издадена от Адвокатско дружество „Х., Я. и Ц.” за сумата 1320 лева с включен ДДС за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивната жалба и процесуално представителство, и дневно извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество. Приел е, че наличието на доказателства за платено адвокатско възнаграждение не изключва необходимостта от представянето на договор между представляващия и представлявания, по силата на който да е определен размерът на адвокатското възнаграждение. Позовал се е на т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и чл.1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражения и е приел, че размерът на договореното адвокатското възнаграждение може да бъде установен единствено чрез представяне на договор между адвоката и клиента. Обжалваното определение е неправилно. Неоснователен е доводът на ответника за недопустимост на искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Действително в решението си въззивният съд не се е произнесъл по разноските, но редът за защита срещу този пропуск на съда е именно чрез молба по чл.248 ГПК, с която може да бъде поискано от съда да допълни или измени решението в частта за разноските. С оглед изхода на делото във въззивната инстанция въззиваемата страна Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” /НББАЗ/ има право на направените в производството разноски. За доказването им тази страна е представила фактура, издадена от Адвокатско дружество „Х., Я. и Ц.” за сумата 1320 лева с ДДС, дължима за изготвяне на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство по гр.д. № 5000/2021г. на РС-Пловдив, както и дневно извлечение от 06.06.2022г., от което установява постъпването на сумата по сметка на адвокатското дружество, заплатена от НББАЗ по посочената фактура. В първоинстанционното производство е представено и пълномощно, с което Адвокатско дружество „Х., Я. и Ц.” е упълномощено да представлява НББАЗ по настоящото дело до приключването му във всички инстанции. Действително по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, но това не може да обоснове извод за неоснователност на искането за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. За договора за правна защита и съдействие не е предвидена писмена форма за действителност. Чрез него се установяват правата и задълженията на страните във връзка с процесуалното представителство, в това число се определя и стойността на оказаната защита, но няма пречка при липса на такъв договор и доказаност на понесени от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство те да бъдат възмездени /в този смисъл определение № 183 от 28.09.2020г. по т.д. № 2515:2019г. на ВКС, II т.о., определение № 759 от 23.12.2019г. по ч.т.д. № 504/2019г. на ВКС, II т.о., определение № 50078 от 06.04.2023г. по т.д. № 1680/2021г. на ВКС, I т.о. и др./. В случая от представените доказателства се установява, че на Адвокатско дружество „Х., Я. и Ц.” е било възложено процесуално представителство на НББАЗ по настоящото дело, както и че упълномощителят е заплатил адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор и процесуално представителство във въззивното производство, като с молбата си за присъждане на така направените разноски е потвърдил осъщественото в негов интерес процесуално представителство. Следователно са налице доказателства за реално направените от частния жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция съгласно изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Смисълът на разясненията в мотивите по т. 1 от горепосоченото Тълкувателно решение е, че в случаите, при които страните са постигнали съгласие плащането на адвокатското възнаграждение да стане по банков път, за да се ангажира отговорността за разноски на насрещната страна по делото, следва да бъдат представени съответните платежни документи, удостоверяващи плащането. Неоснователно е искането на ответника за възмездяване на разноските на частния жалбоподател само до размер на адвокатското възнаграждение, дължимо за отговор на въззивната жалба, поради неявяването на процесуалния му представител в откритото съдебно заседание. Действително пълномощникът на НББАЗ не се е явил в проведеното открито съдебно заседание, но е представил молба, с която е поскал делото да се гледа в негово отсъствие и е изразил становище по същество на въззивното производство, и следователно е било осъществено възложеното процесуално представителство. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което бъде изменено постановеното въззивно решение, като на частния жалбоподател бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1356 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение