Решение № 628 от 14.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1324/2008 г.

Решение № 628 от 14.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1324/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Т. С. И. от гр. П., срещу решението от 4.12.2007 г. по в. гр. д. № 2710/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 27.06.2007 г. по гр. д. № 2859/2006 г. на Пловдивски районен съд, с което е уважен предявения от Т. С. И. срещу Г. С. А. от с. Ц., обл. Пловдивска, иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 19в от ППЗСПЗЗ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение и се постанови ново решение, с което "да се извърши делба и да се установят дяловете, както нейния дял, така и дяла на другия наследник". Ответникът по Г. С. А. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основанияза касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Въззивният съд, производството пред който е образувано по жалба на ищцата, е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е признато за установено по отношение на ответника Г. С. А., че ищцата Т. С. И. има право на 2 802 броя поименни компенсационни бонове на стойност 2 802 лв., получени като обезщетение от наследодателя й С. А. П. с решение № 0399Ц от 24.09.2003 г. на ОСЗГ Родопи - Пловдив. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че дяла на ищцата в обезщетението е в размер на половината от поименните компенсационни бонове. Решението е правилно. Установено е по делото, че с решение № 0399Ц от 24.09.2003 г. на ОСЗГ Родопи - Пловдив са обезщетени наследниците на С. А. П. за 7.,860 дка земя на стойност 5 604 лв. с 5 604 броя поименни компенсационни бонове на стойност 5 604 лв. Стоян А., починал през 1991 г., оставил за законни наследници страните по делото - негови деца, чиито наследствени права са по 1/2 ид.част съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН. Относно правната квалификация на предявения иск въззивния съд правилно и в съответствие с указанията, дадени с определение № 136 от 20.04.2007 г. по ч. гр. д. № 11/2007 г. на ВКС, III г. о., е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 19в от ППЗСПЗЗ, за установяване по отношение на ответника размера на дяла на ищцата от броя поименни компенсаторни бонове, с които са обезщетени наследниците на С. А. С определението на касационната инстанция е прието, че твърдението на ищцата, че не получава съдействие от другия наследник за упражняване на правата по удостоверителния документ за поименните компенсаторни бонове, с който са обезщетени наследниците на С. А., обосновава интереса й да предяви на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 19в от ППЗСПЗЗ, иска срещу другия наследник, с който да установи размера на своя дял. Прието е, че така тя може да поиска от ОСЗГ да зачете влязлото в сила съдебно решение и изпрати съобщение съгласно чл. 19в, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за издаване на удостоверение за признатия й брой поименни компенсаторни бонове на нейно име и след получаването му самостоятелно да упражни правата по него. Разрешението на въпроса за правното основание на предявения иск с посоченото определение, е задължително за съда, който решава делото по същество (чл. 217, ал. 3 от ГПК отм.). Поради това трябва да се приемат за неоснователни доводите на жалбоподателката, че правото, по което се е произнесъл съдът от въззивната инстанция, е квалифицирано неправилно. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение