Решение № 33 от 19.01.2026 г. на ВКС по н. д. № 640/2025 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Т. К. П. за възобновяване на ВЧНД № 29/2025 г. на Великотърновския апелативен съд и отмяна на постановеното по него решение № 56/02.05.2025 г. в частта, в която е било потвърдено определение № 54/23.01.2025 г. по ЧНД № 881/2024 г. на Окръжен съд – Плевен относно приложението на чл. 24 от НК.

С определението по ЧНД № 881/2024 г. на окръжен съд – Плевен и в производство по чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК, образувано по предложение на ОП – Плевен, са били групирани наложените на осъдения П. наказания по 3 влезли в сила присъди, както следва:

• по НОХД № 895/2019 г. на окръжен съд – Плевен (3 г. и 6 месеца лишаване от свобода и 12 000 лв. глоба за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, извършено на 11.10.2017 г.),

• по НОХД № 1993/2023 г. на районен съд – Плевен (6 месеца лишаване от свобода за престъпления по чл. 354а, ал. 3, т. 1 и по чл. 354в, ал. 1 от НК, извършени на 04.11.2022 г.)

• и по НОХД № 1853/2023 г. на районен съд – Плевен (6 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 10.12.2019 г.),

като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено общо наказание в размер на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода. Към него е било присъединена глоба в размер на 12 000 лв. (по НОХД № 895/2019 г.) както и е било извършено приспадане на изтърпените части.

На основание чл. 24 от НК общото наказание лишаване от свобода е било увеличено с 1 година, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

С въззивното решение, постановено в производство по чл. 341, ал. 1 от НПК, образувано по жалба на осъдения, Великотърновският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение, включително в частта относно приложението на чл. 24 от НК.

В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и упълномощеният му защитник, се изтъкват доводи за неправилно прилагане на чл. 24 от НК и се претендира отмяната му. Твърди се, че увеличаването на общото наказание неправилно е обосновано с многократни предходни осъждания на П., без да се съобрази, че те са били отчетени като отегчаващи обстоятелства по НОХД № 895/2019 г. (а част от тях са включени в квалификацията за опасен рецидив) и съответно не следва да се обсъждат отново при кумулацията и прилагането на чл. 24 от НК. За деянието по НОХД № 1853/2024 г. се сочи, че е било изтърпяно. Застъпва се позицията, че липсва градация на престъпно поведение, което защитата аргументира с това, че по първото осъждане е ставало въпрос за държане на наркотични вещества с цел разпространение, а по второто само за държане на такова.

Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:

Искането е допустимо, тъй като е било подадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 421, ал. 3, изр. 1 от НПК, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Предмет на обсъждане в производството по чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК и при извършената проверка от въззивната инстанция, са били наказанията по посочените три влезли в сила присъди, като по въпроса относно правилното определяне на общото наказание липсват възражения. Всъщност, единственото оплакване, изводимо от съдържанието на саморъчно изготвената от осъдения жалба (по естеството си искане за възобновяване) и поддържано в с. з. от упълномощения му защитник, касае приложението на чл. 24 от НК.

ВКС намира, че изложените от първата инстанция мотиви, възприети и допълнени от въззивната, съдържат изчерпателни съображения за прилагането на чл. 24 от НК. Подробно е посочено, че П. е осъждан за множество престъпления, като по три от тях престъпната дейност е обхващала две деяния при условията на съвкупност, по пет са му налагани ефективни наказания лишаване от свобода, част от които изтърпяни, а престъплението по последната влязла в сила присъда е при условията на опасен рецидив. Възраженията на защитата, че по НОХД № 859/2019 г. пет от осъжданията са били отчетени като отегчаващи обстоятелства, а това по НОХД № 537/2011 г. е обусловило квалификацията за опасен рецидив, са принципно верни, но не и крайното тълкуване, че те нямат значение относно приложението на чл. 24 от НК. Всъщност, посоката на разсъждения на въззивната инстанция и направената оценка в контекста на нормата по чл. 24 от НК е различна, като не става въпрос за повторно обсъждане на вече отчетени отегчаващи обстоятелства по отделните присъди. Тя акцентира върху цялостната престъпна дейност на осъдения и личната му обществена опасност, изводима от явната повтаряемост на престъпно поведение и липсата на корекция въпреки налаганите и изтърпявани наказания за проявени във времето поредица от деяния. Това обуславя и необходимостта от увеличаване на наложеното общо наказание по обсъжданата съвкупност, включваща извършени три деяния, за които са били постановени отделни присъди, с оглед успешното реализиране на специалната и генералната превенция, който краен извод следва да бъде подкрепен.

Предвид изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение.

С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение