Решение № 5497 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7153/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. М. от град София срещу Решение № 13445/ 16.04.2025 г., постановено по административно дело № 12511/ 2024 г. на Административен съд- София- град, в частта, с която е ОТХВЪРЛЕНА неговата искова претенция срещу Служба "Военно разузнаване" за разликата над сумата от 1800 лева, до пълния ѝ предявен размер от 40 000 лв. главница и 6114,05 лихва. В жалбата се поддържат твърдения за необоснованост и неправилност на обжалваната част на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Смята се, че присъждането на обезщетение в определения размер при доказан продължителен период, при който ищецът е търпял негативни последици от незаконосъобразната заповед за уволнение, както и допълнителния стрес за ищеца е неуместно и неправилно. Намира наличието на основания за корекция на така определеното обезщетение, което се явява занижено, съпоставено с действително претърпените от ищеца вреди. Касаторът иска решението в обжалваната част да се отмени, като се присъди обезщетение до пълния предявен размер. Алтернативно иска да се върне делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е постъпил писмен отговор, подаден от Служба "Военно разузнаване", чрез юрисконсулт Гунчев, с който се оспорва касационната жалба на М. А. М., като неоснователна и се иска същата да се остави без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпила и втора касационна на жалба на Служба "Военно разузнаване" срещу Решение № 13445/ 16.04.2025г., постановено по адм. дело № 12511/2024 г. на Административен съд- София- град, срещу осъдителната ЧАСТ на съдебния акт, с която същата е осъдена да заплати сума в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразен административен акт– Заповед № 732/ 02.12.2022г. на Директора на служба „Военно разузнаване“- София, ведно с мораторната лихва, върху обезщетението за периода от 15.01.2024 г. до 13.12.2024 г. в размер на 228 (двеста двадесет и осем) лева, както и законна лихва, считано от датата предявяване на иска до окончателното изплащане на присъдената сума. В тази осъдителна част решението се оспорва като неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания, посочени в чл. 209 АПК. Счита се, че лицето с неправомерното си поведение и извършените деяния е дал повод за издаване на заповед за дисциплинарно наказание. По делото е постъпил отговор, подаден от М. А. М., чрез адвокат Марковски, с който се възразява на касационната жалба на Служба "Военно разузнаване" с искане за оставяне в сила на решението в обжалваната част. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Според него адм. съд законосъобразно и обосновано е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за частично уважаване на иска за неимуществени вреди. Във връзка с размера на конкретното обезщетение счита, че съдът се е съобразил с разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и трайно установената съдебна практика. Смята, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Съображения са представени в писмено заключение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт на АССГ, Служба „Военно разузнаване“ при Министерство на отбраната е ОСЪДЕНА да заплати на М. А. М. сума в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразен административен акт– Заповед № 732/ 02.12.2022г. на Директора на служба „Военно разузнаване“- София, с която на ищеца е било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, ведно с мораторната лихва, върху обезщетението за периода от 15.01.2024г. до 13.12.2024г. в размер на 228 (двеста двадесет и осем) лева, както законна лихва, считано от датата предявяване на иска до окончателното изплащане на присъдената сума. ОТХВЪРЛЕНА е претенцията до пълния ѝ размер от 40 000 лв. главница и 6114,05 лихва. За да достигне до този резултат адм. съд е приел за безспорно, че със Заповед № 732/ 02.12.2022г. на Директора на служба „Военно разузнаване“- София, на старшина М. му е било наложено най- тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“ на военнослужещ от Служба „Военно разузнаване”. Заповедта е обжалвана по реда на АПК, като първоначално е потвърдена с Решение № 15/ 01.03.2023г. по адм. дело № С-1 по описа за 2023 г. на АССГ, а впоследствие е отменена като незаконосъобразна с Решение № 4/15.01.2024 г. по адм. дело № С-32/ 2023 г. на Върховния административен съд. Поради това е приел, че е доказана първата предпоставка– издадена е Заповед № 732/ 02.12.2022 г. на Директора на служба „Военно разузнаване“ - София, която съдът е отменил след оспорването ѝ по предвидения в закона съдебен ред. Установил наличието и на неимуществени вреди. В тази връзка в своя правен анализ адм. съд е намерил, че показанията на двамата свидетели следва да бъдат ценени като логични, последователни и съответстващи на останалите приети доказателства. Не намерил в техните показания елементи на пристрастност или заинтересованост. Преценил за естествено и нормално, че при налагане на дългогодишен служител на най-тежкото дисциплинарно наказание и то в навечерието на Коледните и Новогодишни празници, той да изпита отрицателни емоции. Това без съмнение било предпоставка за изолирането му от обкръжаващия го свят и възникване на нежелание за общуване. Според съда налице била и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт– и констатираните неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, душевен дискомфорт, стрес, срам и притеснение. Относно размерът на обезщетението адм. съд е намерил, съобразявайки липсата на сигурни данни за продължителността и интензитета на доказаните психически болки и страдания, преживени от ищеца, че обезщетение в размер на 1800 лв. се явява справедливо и обосновано. Използвайки възможностите за изчисляване на лихва, на интернет- страницата calculator.bg, същият установил, че размерът на претендираната лихва за посочения период, върху присъденото обезщетение е в размер на 228 лв. На ищеца се дължала и законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ, като обжалваното съдебно решение е правилно. Настоящият състав не споделя мотивите на Служба "Военно разузнаване" за неправилност на съдебното решение в неговата осъдителна част, поради това, че твърдените обстоятелства не се доказани от свидетелите на ищеца, а и се опровергават от представените писмени доказателства. Правилно адм. съд е приел наличието на неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Субективното право на обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл.204, ал.1 от АПК. Неоснователни е твърдението на проц. представител на касатора- Служба Военно разузнаване за неоснователност на исковата претенция, поради това, че М. е извършил нарушение на военната дисциплина, тъй като заповедта за уволнение е отменена от съд, поради повторност на наказанието. Релевантно в случая е дали е налице отменен незаконосъобразен адм. акт- чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл.204, ал.1 от АПК. Безспорно по делото се доказва, че Заповед № 732/ 02.12.2022 г. на Директора на служба „Военно разузнаване“ - София, е отменена като незаконосъобразна с окончателен съдебен акт- Решение № 4/ 15.01.2024 г. по адм. дело № С-32/ 2023 г. на Върховния административен съд, Пето отделение. Правилно решаващият съд е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен, като незаконосъобразен административен акт. Неоснователни са твърденията развити в касационната жалба, на проц. представител на касатора- Служба Военно разузнаване, че не са доказани претърпени неимуществени вреди. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния адм. акт. Характерът на неимуществените вреди сочи, че те се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая е налице доказана причинена неимуществена вреда, която е пряка последица от отменения акт, поради което се споделя извода на адм. съд. Правилно от решаващият съд се приема, че предвид показанията на свидетелите в резултат на дисциплинарно наказание са доказани, вреди представляващи стрес, психически дискомфорт, неувереност в бъдещето, унижение и срам пред близки и познати. Това без съмнение е предпоставка за изолирането му от обкръжаващия го свят и възникване на нежелание за общуване. Доказателствата по делото сочат за уронване на доброто му име, стрес, унижение, неудобство, притеснения във връзка с трудовото правоотношение. Настоящият съдебен състав смята, че налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание по чл.245, ал. 2 от ЗОВС, във вр. с чл. 242, т.1 ЗОВС и неговото изпълнение несъмнено водят до палитра от отрицателни емоции. Житейски логично е, че прекратяването на служебното правоотношение предизвиква притеснения, неувереност и грижи. Приема се довода на адм. съд, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от незаконосъобразния адм. акт, т.е. са адекватно следствие от увреждането. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния акт. Тези негативни преживявания, причинени от отменения адм. акт подлежат на репариране и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Налице са всички елементи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на администрацията по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен административен акт. Неоснователна е и касационната жалба на М. М. срещу отхвърлителната част на съдебния акт. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви именно при обсъждане на вредоносния резултат, относно вида и характера на засягането. Приложена е разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, като са изложени съображения, свързани с търсенето на справедливост на база обективна оценка на установени факти. При условията на чл.221, ал.2, изр. второ АПК се споделят изводите на адм. съд, които са изградени на база точен анализ на данните от свидетелските показания и писмените доказателства. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба на М. А. М. за необоснованост на съдебното решение при определяне размера на обезщетението. Направените изводи на решаващия съд относно размера на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Споделят се аргументите на съда по отношение на компенсирането на отрицателните субективни преживявания с определения паричен еквивалент. Преценката чл.52 от ЗЗД е всеобхватна и се основава на възприети обективни факти и обстоятелства. В случая не е установено увреждане на здравето, което да е свързано с развитието на служебното правоотношение или засилена интензивност на отрицателните преживявания. Не се доказва дълбочина на отрицателните емоции и продължителност на негативните преживявания. Лицето един месец след прекратяването на служебното правоотношение със Служба „Военно разузнаване“ е започнал нова работа, поради което не е имал сериозни финансови проблеми, включително да погасява вноските на получените кредити. Обезщетението в размер на общо 1800 лева е справедливо определено от адм. съд с паричен еквивалент, съответстващ на установените негативни преживявания и отражението им върху лицето. Отчетен е характерът на отрицателното въздействие на вредите, тяхната продължителност, интензитет и комплексен ефект върху увредения субект. Решението на адм. съд, като правилно и в двете му части следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора и предвид отхвърляне на двете касационни жалби страните не си дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение