Определение № 2525 от 01.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1808/2025 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Молителят „Ню лего“ ЕООД чрез адв. К. Г. иска да бъде изменено постановеното по делото решение, като бъде съобразено действието на решение С-438/22 г. по описа на СЕС. Съдът не бил обвързан от посочените минимални размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Моли да бъдат намалени, съобразно направеното възражение за прекомерност. Ответникът по молбата ЗД „Бул инс“ АД чрез адв. М. Г. оспорва отправеното искане. Излага съображения, че присъдените разноски са в общ размер за трите инстанции от 5 120,38 евро. Излага съображения, че делото има правна и фактическа сложност, което било видно от формулирания правен въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване. Нямало ясни доводи относно прекомерността на разноските. Описва подробно извършените процесуални действия. Освен това разноските пред въззивната инстанция не били в по-висок размер от разноските пред същия съд, направени от молителя. Определените адвокатски възнаграждения за всички инстанции били справедливи. Предвид изхода на спора били дължими на застрахователя, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Решението по настоящето дело, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е обявено на 16.06.2026 г. Искането за изменение на решението е подадено на 24.06.2026 г., следователно е в предвидения в чл. 248, ал. 1 от ГПК, срок и е допустимо. С постановеното решение, с оглед изхода на спора, касационната инстанция е постановила, че ищецът следва да заплати направените по делото разноски в размер на 5 120,38 евро, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Подробно са изложени съображения за направени разноски пред касационната инстанция от 373,24 евро,сбор от внесените държавни такси 30 лв. и 700 лв., общо 730 лв., с посочената равностойност, както и 2 160 евро, заплатено адвокатско възнаграждение, както и 960 лв. възнаграждение пред въззивния съд, равни на 490, 84 евро, както и за първоинстанционния съд 4 100 лв., равностойни на 2 096,30 евро, заплатено адвокатско възнаграждение. С молба, депозирана преди откритото съдебно заседание пред касационната инстанция, „Ню лего“ ЕООД е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед материалния интерес, защитаван пред касационната инстанция, в размер на 35 000 лв., настоящият съдебен състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от касационния жалбоподател пред касационната инстанция от 2 160 евро, не е прекомерно. Не може да се сподели довода, че заплатеното адвокатско възнаграждение пред въззивния съд от застрахователя, в качеството му на ответник по въззивната жалба е прекомерно. Видно от данните по делото то е в размер на 960 лв. Същият извод следва и за направените разноски от 4 100 лв. пред първоинстанционния съд. Делото има правна сложност, предвид посочения правен въпрос. Заплатеното възнаграждение съответства на посочената правна сложност. Доводите относно действия на решение на СЕС по дело С-433/22 г., са съобразени от настоящия съдебен състав при постановяване на решението по делото в частта за отговорността за разноски и конкретно присъдените суми, заплатени адвокатски възнаграждения пред всяка от инстанциите. Не може да се приеме, че съдът е приложил нормите от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, преценявайки основателността на възраженията за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения пред всяка от инстанциите. По изложените съображения искането за изменение на решението в частта относно присъдените разноски в полза на ЗД „Бул инс“ АД, е неоснователно. Така мотивиран ВКС