Определение № 60098 от 14.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1287/2021 г.

С. Г. К., Е. Г. К., Д. К. Н. и Г. К. К., които са обжалвали решение № 260608/16.10.2020 г. по в. гр. д. № 7103/2019 г. на Софийския градски съд, Г. О., ІІІ-В състав, са подали молба вх. № 3206/14.04.2021 г., с която са се позовали на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ и са поискали Върховният касационен съд да сезира Съда на Европейския съюз относно достъпа до правосъдие, принципа на взаимното признаване на съдебните и извънсъдебните решения по граждански дела, зачитането на основните права в Европейския съюз. Поставили са въпросите: 1. Реституционното решение за възстановяване правото на собственост на касаторите от 16.06.1993 г. по адм. д. № 162/1993 г. на Софийския градски съд породило ли е конститутивния си ефект от тази дата - 16.06.1993 г., и те носители ли са на вещното право на собственост върху спорния имот; решението признава ли се в държавите-членки на Европейския съюз; зачита ли се реституцията на правото на собственост, визирана в него, или то е една правна нула; 2. Решение № 128/09.01.2012 г. по адм. д. № 4764/2011 г. на АССГ, II-ро отд., 36-ти състав, относно нанасянето на имота в кадастъра признава ли се в държавите-членки на Европейския съюз, зачита ли се визираното в решението манифестиране на правото на собственост, владение и ползване на имота от касаторите чрез актовете на управление върху него, включително чрез защитата пред съда. Касаторите считат, че преюдициалното запитване е належащо, защото инстанциите по същество не са зачели валидността на посочените две влезли в сила решения и са ги интерпретирали в ущърб на ползващите се от тях, от което следва извод, че за касаторите няма съдебна защита съгласно националното законодателство, а обстоятелството, че решението на Върховния касационен съд не подлежи на обжалване, прави сезирането на Съда на Европейския съюз задължително. Твърдят, че повдигнатата процедура е в нов и общ интерес за уеднаквеното прилагане на правото на Европейския съюз, защото съществуващата съдебна практика не дава необходимите насоки за справяне с това ново правно положение. Ответникът по касация „Давекс“ ЕАД счита искането за недопустимо, а евентуално - за неоснователно. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Случаите, в които е допустимо да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, са изрично регламентирани в чл. 267 ДФЕС, респ. чл. 628 и сл. ГПК. Съгласно чл. 267, пар. 1 ДФЕС съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: а/. тълкуването на настоящия договор; б/. валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, а съгласно чл. 628 ГПК българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. В настоящия случай предпоставките на отправяне на преюдициално запитване не са налице. Касаторите не са изяснили връзката на искането с общностното право, като не са посочили във връзка с тълкуването на коя разпоредба от общностното право или тълкуването и валидността на кой акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Освен това, имайки предвид фактите по делото и приложимото национално право, настоящият състав на ВКС не съзира връзка с разпоредба на общностното право, тъй като се касае за съдебен процес, развиващ се изключително по правилата на вътрешното материално и процесуално право, съобразно с чиито разпоредби се преценява правното действие на посочените от касаторите две решения на български съд. Въпросът признават ли се тези решения в държавите-членки на Европейския съюз е извън предмета на делото. Ето защо искането за отправяне на преюдициално запитване като неоснователно ще бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.