Решение № 828 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7966/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "РайКредит "ЕООД, чрез адвокат И. Малцева, срещу решение № 17980 от 27.05.2025г., постановено по адм. дело № 11666/2023г. по описа на Административен съд София - град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Писмо /информация/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с изх. № 02-220-2600/903#8 от 15.07.2022 г., с което е отказано финансово подпомагане, поради констатирани несъответствия, за описани в писмото площи. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Оспорват се изводите на АССГ, че административният акт не е нищожен при условията на чл. 177, ал. 2 от АПК с доводи, че не излага конкретни мотиви. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение и прогласяване за нищожен на оспорения административния акт, евентуално отмяната му като незаконосъобразен Претендира разноски по делото за двете инстанции. Ответникът – заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ в депозирана молба, чрез юрк. Петкова оспорва касационната жалба с доводи за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Иска се оставянето му в сила и присъждане на разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата АССГ е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липса на основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, доколкото оспореният акт е мотивиран и съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. В тази връзка съдът е констатирал, че липсва и основание за прогласяване нищожността на акта по см. на чл. 177, ал. 2 от АПК, като е съобразил, че са спазени указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, възложени по силата на влязлото в сила решение по адм. д. № 11439/2019 г. на АССГ. Според решаващият първоинстанционен съд оспореният акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. За да достигне до този извод АССГ е съобразил заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изрично е посочил, че не се съобразява с Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., утвърдена със заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, но обявена за нищожна с решение № 4822 от 15.04.2021 г. по адм. д. № 9587/2020 г. на ВАС, потвърдено с решение № 2340 от 14.03.2022 г. по адм. д. № 6554/2021 г. на ВАС, 5-чл. състав. Анализирайки установените по-горе факти, съотнесени към приложимата правна уредба чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., вр. чл. 36 на Регламент (ЕО) 889/2008, АССГ е направил извод за материална законосъобразност на уведомителното писмо / Информация/, предвид установеното, че касаторът кандидатства за четвърта година от поетия аргоекологичен ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“, а при надвишен период на преход към биологично производство и последваща заявка за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие за същите площи и отглеждани култури, агроекологични плащания не се предоставят, съобразно приложимата правна уредба. Така постановеното първоинстанционно решение е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Изводите на първоинстанционният съд се споделят изцяло. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на изводите на първоистанционният съд, че оспореният административен акт не страда от порока нищожност. По делото няма спор, че оспореният акт Информация за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 -2013г. за кампания 2016г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издаден, след като с влязло в сила съдебно решение № 1489 от 10.03.2021г. по адм. дело №11439/2019г. на АССГ е отменено предходно уведомително писмо изх. № 02 - 220 -2600/903 от 06.08.2019г. за кампания 2016г. и с решение № 12547 от 08.12.2021г., с което е оставено в сила решението на АССГ, преписката е върната за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт. В мотивите на решение № 1489 от 10.03.2021 г. по адм. дело № 11439/2019 г. по описа на Административен съд София – град, липсват конкретни указания до административния орган, които да не са изпълнени. В същото са налице констатации,че оспорения административен акт е издаден при неспазване на изискването на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като не съдържа фактическите основания, послужили за издаването му, както и липсват фактически обстоятелства за неспазени базови изисквания. Тези нарушения са определени като съществени нарушения във формата на акта и на административнопроизводствените правила, водещи до неговата незаконосъобразност, поради което отказът е отменен и преписката е върната на органа за ново произнасяне. В оставящото го в сила решение на касационната инстанция е прието, че констатираната липса на мотиви в оспореното писмо от първоинстанционния съд винаги се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е основание за отмяна на оспорения акт - т. 2 от ТР №4 от 22.04.2004г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2002г. В разпоредбата на чл. 177, ал. 2, изр. първо от АПК изрично е посочено, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. При систематичното тълкуване на правната норма в контекста на ал. 1 от чл. 177 от АПК, следва да се приеме, че се имат предвид правните ефекти на съдебното решение. Настъпилата материалноправна промяна трябва да бъде зачитана от всеки, тъй като субективните предели на решението за отмяна на административния акт имат правно действие не само по отношение на страните по делото. Административният орган няма право да преразглежда, игнорира или заобикаля правните последици на съдебния акт, нито да постановява административен акт с противоположно значение. Задължителната сила на съдебното решение се проявява както по отношение на диспозитива, така и по отношение на правните изводи и указанията, дадени от съда във връзка с прилагането на закона. Административният орган е длъжен да се съобрази с тях при издаване на последващ административен акт. Следователно санкцията на чл. 177, ал. 2 от АПК, е свързана с неизпълнение на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на пресъдено нещо. В конкретната хипотеза административният орган е изпълнил указанията, обективирани в решение № 1489 от 10.03.2021г. по адм. дело № 11439/2019г. на АССГ като е изложил конкретни фактически и правни основания за издаването му. Други указания в съдебното решение не са давани до административния орган, включително и относно приложението на материалния закон. В решение № 12547 от 08.12.2021 г. по адм. дело № 7007/2021 г. на Върховния административен съд, съдът изрично е отказал да тълкува чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., вр. чл. 36 на Регламент (ЕО) 889/2008, като неотносим за случая, предвид липсата на фактически и правни основания /мотиви/ в административния акт. В този смисъл липсва указание и от страна на касационната инстанция за тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби, поради което верен е извода на АССГ, че не са налице предпоставките за обявяване на нищожност по см. на чл. 177, ал. 2 от АПК. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. По делото не е спорно, че 2016 г. е четвърта година от последно поетия от подпомаганото лице агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство" Спорът е правен и се свежда до приложението на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. във вр. с чл. 36 от Регламент (ЕО) 889/2008. Настоящият касационен състав, съобразявайки Решение на Съда (десети състав) от 7 декември 2023 година по дело C-329/22, Тълкувателно решение № 1 от 20.03.2025 г. на ВАС по т. д. № 5/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, прави извод, че разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009г. е допустима с оглед Съюзното право и определя максималните срокове, в които може да се получава подпомагане на лица, който са в преход към биологично производство. Последното е в унисон с тълкуването дадено в посоченото решение на СЕС по дело С -329, относно чл.29, параграф 3, изр. второ от Регламент (ЕС) №1305/2013 на Европейския парманет и на Съвета от 17 декември 2013 година, относно подпомагане на развитието на селските райони в Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) №1698/2005 на Съвета, а именно: че допуска национална разпоредба, която ограничава възможността за получаване на финансово подпомагане за преход към биологично земеделие до минималния преходен период, предвиден в чл.38, параграф 3 от Регламент (ЕО) №889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 г., както и че държавите - членки могат да определят максимален срок за предоставяне на подпомагане за преход към биологично земеделие, като се съобразят с конкретния преходен период, който се определя от уредбата на Европейския съюз в зависимост само от вида земеделски или животински продукти. Съгласно чл.267, пар.1 от ДФЕС, Решението на СЕС по дело С - 329 е задължително за всички съдилища и органи на РБ, включително и за Върховен административен съд, относно даденото тълкуване за възможността държавите - членки да определят максимален срок за предоставяне на подпомагане за преход към биологично производство. Противното разбиране, че не може да се въвеждат максимални срокове за преход, застъпено в касационната жалба, е неправилно и несъответно на идеята на законодателя – в разумни срокове да бъде изчистена площта (земята) и да се добие биологичен продукт. Не е допустимо да се предоставя подпомагане извън сроковете чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. във вр. с чл. 36, § 1 от Регламент (ЕО) 889/2008, без да е налице санкция от компетентен орган по см. на чл. 36, § 3 от Регламента. Предвиждането на минимални периоди на преход и максимални срокове за подпомагане, макар да имат еднаква продължителност, имат различни цели. Минималният период за преход е въведен за да гарантира постигането на биологична продукция, а максималният за подпомагане – за да може този преход все пак да приключи, а не да се използва от недобросъвестни стопани за получаване на значителните по размер средства, без да се достига до желания резултат – биологичен добив. Срокът за преход може да бъде увеличен и извън хипотезата на чл. 36, § 3 от Регламента, но тогава няма да се следва подпомагане. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. е въведена именно за да не се допуска злоупотреба със средства по фондовете и приложението й не може да бъде игнорирано. Горното, приложено към настоящият случай обуславя следните изводи: Касаторът е подал заявление за кампания 2016 г. с УИН 22/310516/64026 по мярка 2014 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., направление „Биологично растениевъдство“, като кампанията 2016г. се явява четвърта от поетия ангажимент по мярката. По административната преписка, а и по делото не са ангажирани доказателства, че касаторът е искал удължаване на срока за преход по см. на чл. 36, § 3 от Регламента. Следователно и в съответствие с ограниченията по чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. заявената площ за подпомагане е определена като недопустима. В процесното уведомително писмо ( Информация) данните в таблицата на стр. 2, колона 7, са свързани с основанието, записано в колона 7 –неспазване на базови изисквания и други изисквания. В конкретния казус изложените от органа пояснения към тази колона относно неспазено от земеделския производител изискване на приложимата норма на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., установено чрез извършване на административна проверка, са изцяло относими към безспорния факт по делото, че 2016 г. за подпомаганото лице е четвърта поред година от поетия от него ангажимент по процесната мярка, при период на преход към биологично производство за отглежданите култури от две години за дейности АП 7, респ. три години за дейности АП 10. Предвид така установените факти по делото, процесното писмо е материално законосъобразно, защото съгласно приложимата правна уредба - при надвишен период на преход към биологично производство и последваща заявка за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие за същите площи и отглеждани култури, агроекологични плащания не се предоставят. Достигайки до същите правни изводи Административен съд София - град е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи в размер, определен от съда на 102 EUR и левова равностойност на 200 лева на осн. чл. 25, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за настоящата съдебна инстанция. Разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство са присъдени на ответника и необосновано се претендират и в настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение