Определение № 5720 от 02.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5324/2025 г.

Образувано е по частна жалба на Кооперация "Панда", с ЕИК 000885099, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 139 (Кооперацията), представлявана от председателя Е. Ц., приподписана от юрк. Н. Георгиева, срещу Определение № 4223/07.02.2025 г., постановено по адм. дело № 10833/2024 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на Кооперацията против Решение на ръководителя на (УО) на Програма "Развитие на човешките ресурси" (ПРЧР) 2014 - 2020 г. за одобряване на доклада от работната комисия за оценка на проектни предложения по процедура чрез подбор BG05SFPR002-1.004 "АДАПТИРАНА РАБОТНА СРЕДА". В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на атакуваното определение и се иска отмяната му. Жалбоподателят оспорва факта, че указанията на съда във връзка с отстраняване на констатираната нередовност на жалбата не са изпълнени в законоустановения срок. В подкрепа на тезата си представя товарителница от 08.01.2025 г. за изпращане на платежното нареждане по адм. дело № 10833/2025 г. на АССГ по куриер. Ответникът - ръководител на УО (РУО) на ПРЧР 2014 - 2020 г. в Министерство на труда и социалната политика (МТСП), е депозирал отговор с доводи за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение и на основание чл. 158, ал. 3, във връзка с чл. 151, т. 3 АПК, състав на АССГ е оставил без разглеждане подадената от Кооперация "Панда" жалба срещу Решение на РУО на ПРЧР 2014 - 2020 г. за одобряване на доклада от работната комисия за оценка на проектни предложения по процедура чрез подбор BG05SFPR002-1.004 "АДАПТИРАНА РАБОТНА СРЕДА". За да постанови този правен резултат, съдът се е позовал на неизпълнение на задължителни указания във връзка с отстраняване на отчетена на основание чл. 158, ал. 1, във връзка с чл. 151, т. 3 АПК нередовност на жалбата. Установил е, че при депозиране на жалбата на Кооперация "Панда" в надлежния съд е липсвал документ за платена държавна такса, поради което и с Разпореждане от 20.12.2024 г. е оставил същата без движение, с указания в 7-дневен срок от съобщението жалбоподателят да представи документ за платена държавна такса в размер на 1700,00 лева по сметка на съда, като адресантът е уведомен, че при неизпълнение жалбата му ще бъде оставена без разглеждане. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 07.01.2025 г. (л. 186), но в указания срок същият не е предприел действия по изпълнение на указанията, поради което съдът е постановил Определение № 4223 от 07.02.2025 г. по адм. дело № 10833/2024 г. по описа на АССГ, с което е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Допустимостта на съдебното производство по АПК е обусловена от наличието на положителните и отсъствието на отрицателните предпоставки за възникване и упражняване на правото на оспорване. За да бъде извършена преценка за допустимост на жалбата обаче, е необходимо същата да бъде с форма и съдържание, каквито изисква нормата на чл. 150, ал. 1 АПК, и да бъде придружена от приложенията, визирани в разпоредбата на чл. 151 АПК. Един от задължителните документи, които жалбоподателят следва да представи на съда към жалбата си, е такъв, който удостоверява факта на заплащането на съответната държавна такса – Вж.: чл. 151, т. 3 АПК, когато такава се дължи. В случая инициираното от Кооперацията обжалване касае законосъобразността на индивидуален административен акт, чийто ред за съдебно оспорване е изрично регламентиран в чл. 27 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗУСЕФСУ (в относимата редакция, предвид предписанието на §70 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), а именно - ДВ, бр. 52 от 2020 г.), при оспорването на индивидуалните административни актове по този закон държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и са в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700,00 лева, а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000,00 лева – таксата е в размер 4500,00 лева. При материален интерес на спора, възлизащ на 387 008, 19 лева, жалбоподателят е следвало да заплати държавна такса в размер на 1 700,00 лева и да представи документ за това, както му е и указано с връченото му на 07.01.2025 г. разпореждане. Видно от материалите по делото, съдът правилно е установил, в предоставения 7-дневен срок по реда на чл. 158, ал. 1 АПК, оспорващият не е представил документ, удостоверяващ заплащането на така определената държавна такса, което предопределя и правилността на постановеното на основание чл. 158, ал. 3, вр. чл. 151, т. 3 АПК разпореждане, с което жалбата е оставена без разглеждане. Горният извод не се опровергава от приложеното към частната жалба преводно нареждане (л. 7 от настоящото дело), удостоверяващо, че на 07.01.2025 г. от страна на задълженото лице Кооперация "Панда" е внесена сумата от 1700,00 лева по сметка на АССГ, с основание за извършеното плащане - "ДТ по адм. дело № 10833 от 2024 г. АССГ". Твърдението на жалбоподателя, обосноваващо тезата за срочност на изпълнението на указанията е, че платежното нареждане е изпратено по "Office 1" - куриер на 08.01.2025 г., т.е. в рамките на преклузията. Действително, съгласно чл. 62, ал. 2, изр. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) срокът за обжалване не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата, а според чл. 18а, ал. 1 АПК наред с другите, предвидени в разпоредбата начини, жалбите да могат да се изпращат и чрез лицензиран пощенски оператор. В разглежданата хипотеза обаче, частният жалбоподател не е доказал, че е изпратил платежното нареждане чрез куриерска фирма, която е лицензиран пощенски оператор, вписан в регистъра на предприятията, предоставящи пощенски услуги. Видно от справка от публичния регистър на операторите, лицензирани за извършване на универсална пощенска услуга по чл. 39 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) и от публичния регистър на неуниверсални пощенски услуги по чл. 38 с.з., нито Office 1, нито Кооперация "Панда" в качеството й на единствен собственик и представител на марката Office 1 за целия свят, фигурира в някой от посочените регистри към Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), следователно не би могло и да извършва куриерски услуги. В този смисъл Office 1 не се ползва със статут на пощенски оператор и не може да извършва универсална пощенска услуга, каквато е приемането, пренасянето и доставянето на пощенски пратки (чл. 18, чл. 19 и чл. 36б ЗПУ), респ. куриерски услуги, които попадат в обхвата на неуниверсалните пощенски услуги, а това води до категоричния извод, че представената от частния жалбоподател товарителница, в контекста на фикцията на чл. 62, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК, не установява твърдения факт за подаване на платежния документ в срока по чл. 158, ал. 1 АПК. Нещо повече - от съдържанието на товарителницата с баркод 1000158862 от 08.01.2025 г. е видно, че същата установява изпращането на колетна пратка с общо тегло 0,682 кг. и с получател АССГ. Липсват обаче каквито и да е доказателства, че с тази товарителница е бил изпратен точно платежният документ по адм. дело № 10833/2024 г. по описа на АССГ. Същата не е надлежно оформена - липсват данни за съдържанието на пратката; нейното заплащане, датата на получаването й, кой е подателят, информация за куриера, осъществяващ услугата; датата и часа на доставяне, както и часа на предаване. Не е приложена и нарочна молба по делото за приобщаване на платежния документ като доказателство по делото, което поставя под съмнение и връзката на изпратения с представената пред настоящата инстанция товарителница документ с инициираното съдебно производство. В контекста на изложеното и доколкото за да се приеме за извършено, отстраняването на нередовността на подадената жалба безспорно следва да бъде доказано по надлежния ред с удостоверяващия го официален документ, а в случая подателят на жалбата е бил уведомен, че е длъжен да представи документ за внесена държавна такса, но не е изпълнил точно даденото му указание, съдът правилно е приложил последиците, визирани в нормата на чл. 158, ал. 3 АПК, и е прекратил образуваното съдебно производство поради неотстраняване на констатираната нередовност. За прецизност на изложението следва да се посочи, че фактът, че таксата е била внесена, не променя формулирания краен извод, т.к. изискването за представянето на платежен документ е самостоятелно. Задължението за представяне на документ за платена държавна такса е отделно от това за внасянето й, а неизпълнението му е самостоятелно основание за недопустимост на жалбата. Обстоятелството дали посочената сума е постъпила по сметката на АССГ е ирелевантно за спора, след като е безспорно, че не са представени надлежни доказателства за извършеното плащане. Срокът за отстраняване на нередовността на жалбата е преклузивен и процесуалноправният ефект на пропускането му води до преклудиране на възможността за съдебна защита. При тези данни АССГ правилно е оставил жалбата без разглеждане на Кооперация "Панда" и е прекратил производството по делото. Оспореното определение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), Кооперация "Панда" следва да бъде осъдено да заплати на МТСП – администрацията, в която се намира понастоящем органът - ответник, разноски в размер на 100,00 (сто) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение