Определение № 2600 от 16.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1676/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. срещу разпореждане № 3134/29.05.2026 г. по гр.д. № 719/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частна жалба вх. № 944/14.01.2026 г., подадена срещу определение № 3357/16.12.2025 г. по гр.д. № 719/2024 г. на Софийски апелативен съд, постановено на основание чл.95 ГПК. С жалбата се твърди, че определението е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателката сочи, че е допуснато нарушение на чл.254 ГПК, тъй като съдебният акт не е мотивиран и не става ясно страната какво не е изпълнила. Счита, че съдът е приложил неправилно чл.83 ГПК, тъй като е следвало да събере служебно необходимите данни, които за него били безплатни. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт. С атакуваното разпореждане апелативният състав на основание чл.264, ал.1 ГПК, вр. чл.275, ал.2 ГПК е върнал частната жалба на С. Г. С. с вх.№ 944/14.01.2026 г., тъй като жалбоподателката не е изпълнила в срок дадените й указания по редовността на жалбата. С частна жалба вх.№ 944/14.01.2026 г. е атакувано постановено на основание чл.95 ГПК определение № 3357/16.12.2025 г. по гр.д.№ 719/2024 г. на САС, с което е оставено без уважение искането на С. Г. С. за предоставяне на правна помощ за касационно обжалване на постановеното по делото въззивно решение. С влязло в сила на 13.01.2026 г. определение №3358/16.12.2025 г. на САС е оставено без уважение и искането на С. за освобождаване от такси и разноски за касационното производство. С разпореждане № 397/21.01.2026 г. по същото дело апелативният състав е оставил частната жалбата без движение, като е указал на страната в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева и да представи вносния документ по делото. Препис от разпореждането е връчен лично на С. С. на 05.02.2026 г. С обжалваното разпореждане от 29.05.2026 г. администриращия апелативен съд е върнал частна жалба вх.№ 944/14.01.2026 г., тъй като страната не е представила доказателства за изпълнение на дадените указания в срок, който е изтекъл още на 12.02.2026 г. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна. Към датата на постановяване на разпореждането за връщане на частната жалба е останало неизпълнено задължението на жалбоподателката да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева /7.67 евро/. Предвид липсата на доказателства за отстраняване на нередовността на частна жалба вх.№ 944/14.01.2026 г., същата подлежи на връщане на осн. чл.275, ал.2, вр. чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Поради изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. На основание чл.77 ГПК, частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати дължимата на основание чл.19 ТДГПК за производството по частната жалба държавна такса в размер на 7.67 евро /равностойността на 15 лева/, която не е събрана от въззивния съд при администриране на настоящата частната жалба. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,