Определение № 6974 от 06.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5278/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на П. Г. К., В. М. Я., С. А. К., П. А. Г., П. Д. Г., Р. Ж. Д., Е. Х. А. – Ч. и Т. Й. П. чрез процесуалния им представител адв. Макавеев, срещу определение № 1936 от 21.02.2024г. по адм. дело № 1146/2024г. на Административен съд София – град, с което на основание чл. 159, т. 4 от АПК са оставени без разглеждане жалбите на оспорващите срещу разрешение за поставяне № 14 от 27.06.2022г. на главния архитект на район „Студентски“, Столична община и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно, тъй като разрешението за поставяне на преместваем обект засяга негативно техните права и законни интереси. Молят съдебният акт да бъде отменен и делото – върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът главен архитект на район „Студентски“, Столична община, оспорва частните жалби. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в частните жалби и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 АПК и от страни, за които оспореното определение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно приема, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорване на разрешение за поставяне № 14/ 27.06.2022г., издадено от главния архитект на район „Студентски“, Столична община и подадените жалби са недопустими съгласно чл. 159, т. 4 АПК. По делото е установено, че обжалваното разрешение за поставяне е издадено на „Дъ уан ауто спа“ ЕООД и И. А. З. за разполагане на преместваем обект: автомивка на самообслужване; самостоятелно търговско съоръжение: прахосмукачка на самообслужване, 2бр.; резервоар за вода, в поземлен имот идентификатор 68134.1603.955, кв. 9, м. „Дървеница“, район „Студентски“, собственост на И. З.. Представен е договор за наем от 01.04.2020г., с който И. З. като собственик на ПИ с идентификатор 68134.1603.955, кв. 9, м. „Дървеница“, район „Студентски“ предоставя на „Дъ уан ауто спа“ ЕООД с предишно наименование „Кар ауто уош“ ЕООД, под наем посочения поземлен имот за автомивка и съпътстващи дейности, разрешени от закона. Установено е също, че частните жалбоподатели са собственици на самостоятелни обекти в сграда и на идеални части от ПИ с идентификатор 68134.1603.463, съседен на този, за който се отнася разрешението за поставяне. При тези факти административният съд правилно приема, че подадените жалби са недопустими. Основна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба е наличието на правен интерес (чл. 147, ал. 1 АПК). В случая правилно е преценено, че такъв интерес за жалбоподателите не е установен. Съгласно чл. 56, ал. 5 ЗУТ разрешение за поставяне на преместваем обект в чужди поземлени имоти се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Анализът на разпоредбата налага заключението, че единствено собственикът на имота, в който се разполага преместваемият обект, е активно легитимиран да оспори издаденото разрешение за поставяне, когато същото засяга негативно неговите права и законни интереси. Частните жалбоподатели като собственици на самостоятелни обекти в сграда, изградена в съседен имот, респ. на идеални части от съседен имот, не са заинтересувани лица в производството по издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект и съответно на са активно легитимирани да оспорят разрешението за поставяне, което не се отнася за имота, в който притежават вещни права. Доводите, свързани с характеристиките на обекта, за който се отнася разрешението за поставяне са извън предмета на спора, тъй като правният интерес от оспорване се преценява съобразно вида на оспорения административен акт и разпоредените с него права и задължения. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение на Административен съд София–град. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът по частната жалба - главен архитект на район „Студентски“, Столична община, се представлява от юрисконсулт, който представя писмен отговор и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за плащане на правната помощ, частните жалбоподатели следва да заплатят на Столична община общо сумата 50.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт в настоящото производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,