Определение № 290 от 04.06.2024 г. на ВКС по н. д. № 493/2024 г.

Производството е по реда на чл. 44,ал.1 НПК. От приложените материали е видно, че е образувано дело по молба на Н. Т. А. пред Районен съд – гр. Ловеч с правно основание чл.87 НК. С Разпореждане №387/16.05.2024 год. по НЧД№400/2024год., съдия при Районен съд – гр. Ловеч е прекратил съдебното производство като е изпратил делото за разглеждане на Районен съд – гр. Пловдив по компетентност на основание чл.247б, ал.3 вр. чл.433, ал.2 НПК. Мотивите за това са, че по отношение на молителя са налице три осъждания и за нито едно от тях не е настъпила реабилитация по право поради което на основание чл.433, ал.2 НПК следва делото да бъде изпратено на съда постановил последната влязла в сила присъда. Пред Районен съд – гр. Пловдив е било образувано ЧНД№2789/2024 год. по описа на X наказателен състав, където с Разпореждане №3023/28.05.24 год., съдия при този съд е прекратил производството и е изпратил по компетентност делото на ВКС за решаване на повдигнатия спор за подсъдност. Мотивите в съдебния акт са, че е приложима в случая нормата на чл.433, ал.1 НПК поради обстоятелството, че молителят е искал единствено реабилитация на осъждането му по НОХД№351/2014 год., който е по описа на Районен съд – гр. Ловеч. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни намери, че родово подсъдният съд, който следва да разглежда повдигнатия спор е Районен съд – гр. Пловдив. Видно от разпоредбата на чл.433, ал.1 НПК реабилитацията може да постанови съдът, който е постановил присъдата като първа инстанция, тоест законодателят е предвидил, че подсъдността се определя с оглед заявеното от молителя във връзка с искането му за съдебна реабилитация. Последното се извежда като извод не само с оглед съдебната практика, каквото е определение № 60115 от 21.12.2021 г. по ч.н.д. № 1050/2021 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС, а и с оглед разпоредбата на чл.434, ал.1 НПК. В случая А. с молбата си пред Районен съд – гр. Ловеч действително е поискал реабилитация единствено на НОХД№351/2014 год. по описа на същия съд. От друга страна, обаче, видно от представената молба, която е и цитирана в процесното разпореждане на Районен съд – гр. Пловдив се констатира, че А. е входирал пред РС-Пловдив друга молба, с която е поискал реабилитация този път само за осъждането му по НОХД№7361/2014 год. по описа на РС-Пловдив. При тези факти и обстоятелства приложимата норма е чл.433, ал.2 НПК, което е и смисълът на това законодателно решение, защото при няколко осъждания от различни съдилища следва съдът, който е определил най-тежкото наказание или при еднакви последното такова да определи и местната подсъдност. Последното има отношение и при разглеждането на реабилитацията по същество, тъй като ще може по този начин по-цялостно и при съответната съпоставка на няколкото осъждания да се стигне до правилното решение, което включва анализа на всички онези осъждания, които имат отношение към разглеждания случай както и цялостно изследване на предпоставките визирани в чл.87 НК. Съвсем различно щеше да бъде, ако осъденото лице не беше депозирало втората молба за реабилитация. При това положение подсъдността щеше да се разгледа с оглед поисканото от него. Мотивирайки се от гореизложеното Второ наказателно отделение на Върховния касационен съд намира, че делото следва да се изпрати на Районен съд – гр. Пловдив за разглеждане на всички молби за реабилитация от А. в общо производство с оглед разпоредбата на чл.433, ал.2 НПК. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл.44, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение