Определение № 1699 от 04.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от адв.Д.Г. – процесуален представител на ответника по касация П. И. Р., в която е направено искане да и бъде определено възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв, тъй като е представлявала доверителя си безплатно. Моли съда да допълни постановеното на 12.02.2025г. решение като при определяне размера на възнаграждението съобрази частта, в която въззивното решение не е било допуснато до касационен контрол. В срок е постъпил отговор от касатора „Фип инвест“ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на направеното искане. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Искането е направено в месечен срок от постановяване на решението по чл.290 от ГПК и се явява процесуално допустимо.Разгледано по същество е неоснователно. С определение №4989/01.11.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийския апелативен съд в частта, в която в която е потвърдено решение № 262515 от 27.07.2022 г., постановено по гр.д. № 10563/2020 г. на Софийския градски съд в частта, с която „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 131401241 е осъдено да заплати на И. П. И., ЕГН [ЕГН], поставен под ограничено запрещение и действащ със съгласието на своя попечител П. И. Р. следните суми: 12 675лева, представляваща обезщетение за ползване на процесния имот за периода 17.11.2016 г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата; 52.06лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 17.10.2019 г. до 31.10.2019г. С решението на касационната инстанция, постановено по реда на чл.290 от ГПК въззивното решение в посочената част е било отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.На основание чл.294, ал.2 от ГПК при повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.Изложеното е формално основание за оставяне на искането за изменение на решението в частта за разноските без уважение. Не може по реда на изменение на касационното решение в частта за разноските да се иска присъждане на тези разноски, които се дължат в производството по допускане на касационно обжалване. Страната или нейния процесуален представител/в хипотеза на предоставено безплатно процесуално представителство/ са могли в месечен срок от постановяване на определението по чл.288 от ГПК да искат неговото изменение в частта за разноските/в случая тези възможност е преклудирана поради изтичане на предвидения от процесуалния закон срок/. Предвид горното, съдът