Определение № 471 от 11.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 905/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „МЮЗИАМ ХАУС” ЕООД срещу разпореждане от 01.03.2019г. по ч.гр.д. № 4848/2017г. на САС, ТО, 13 състав, с което е върната частната жалба на дружеството с вх. № 3624/22.02.2019г. срещу постановеното по делото определение от 29.01.2019г., с което е оставено без уважение искането по чл.63 ГПК. Частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците Жени Луис Бишъп и Грант Макинтош Бишъп не представят отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение от 29.01.2019г. по ч.гр.д. № 4848/2018г. на САС, ТО, 13 състав въззивният съд е оставил без уважение направеното от „Мюзиам Хаус” ЕООД искане по чл.63 ГПК за продължаване на срока за приподписване на подадената от дружеството частна касационна жалба. Срещу това определение на съда е подадена частна жалба вх. № 3624 от 22.02.2019г. от „Мюзиам Хаус” ЕООД, която е върната с обжалваното разпореждане. Съдията-докладчик, администриращ частната жалба, е приел, че произнасянето на съда по чл.63 ГПК не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, като срещу отказа да се продължи срокът страната може да се защити чрез обжалване на съдебния акт, с който се прилагат последиците на пропуснатия срок. Обжалваното разпореждане е правилно. Определението на съда, постановено по искане по чл.63 ГПК за продължаване на срока за извършване на определено действие, не подлежи на обжалване. Това определение не е от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като възможността за обжалването му не е изрично предвидена в закона. Защитата срещу евентуално неправилно определение, с което е оставено без уважение искането по чл.63 ГПК, е не чрез самостоятелното му обжалване, а чрез обжалване на съдебния акт, с който са зачетени последиците на пропуснатия срок, в какъвто смисъл е и произнасянето на въззивния съд. По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение